Средно 33 години се труди българинът през живота си, сочат данни на Евростат за миналата година. Средният показател за продължителността на професионален живот в ЕС е 36 години, отчита европейската статистика.
Данни на Националния статистически институт (НСИ) показват, че по трудово или служебно правоотношение и на пълно работно време през въпросния период у нас са били ангажирани над 3,4 млн. българи, от които над 650 000 в обществения сектор и около 2,4 млн. – в частни фирми.В централната администрация са били наети около 100 000 души, а в териториалната администрация – близо 42 000, сочат данните на НСИ. Тук не са включени наетите лица в МВР и МО.
Актуална справка в НОИ пък показва, че към октомври броят на отпуснатите пенсии у нас е бил 2 161 434, от което следва, че около 30% от българското население вече е извървяло професионалния си жизнен път. През 2018 г. мъжете у нас са се пенсионирали на възраст 64 г. и 1 м., а жените – на 61 г. и 2 м. От 1 януари догодина възрастта за пенсиониране се вдига съответно на 64 г. и 2 м. за мъжете и на 61 г. и 4 м. за жените. Според данни на експерти масова практика в света е да се работи 8 часа дневно и 40 часа седмично (както е и у нас), а близо 2/3 от времето да отива в почивка или лични грижи. Така средно годишно един работещ българин се труди по около 2000 часа, което за 33 години среден професионален път (според данните на Евростат) прави приблизително 66 000 часа прекарани на работното място.
През 2017 г. средната продължителност на трудовия живот в ЕС е била 36 години, отчита Евростат. На равнище държави-членки на ЕС, продължителността на трудовия живот варира от 32 години Италия – до 42 години в Швеция.
Две държави, които не са членки на ЕС достигат пикови показатели по продължителност на професионалния живот – най-дълъг е той в Исландия – 47 години и най-кратък в Турция – 29 години.
Продължителността на трудовия живот в Румъния и Гърция е средно по 33 години (колкото и у нас), в Сърбия и Македония – по 32 години.
Като цяло мъжете в ЕС се трудят с цели 5 години повече от жените: 38 години при мъжете и 33 години при жените. Тази специфика е била правило в повечето страни на ЕС с изключение на две.държави – Латвия и Литва. В Латвия няма голяма разлика в продължителността на трудовия живот между мъжете и жените, а в Литва продължителността на трудовия живот е по-дълга за жените, отколкото за мъжете.
Сред държавите-членки на ЕС Малта има най-голяма разлика между половете – там мъжете се трудят 12 години повече от жените, отчита Евростат.
Според европейската статистика страната в ЕС с най-висок праг на пенсиониране е била Холандия – 65,7 години, с което „страната на лалетата“ се приближава до това да стане държавата с най-висока пенсионна възраст в Европа. В диапазона с възраст за получаване право на пенсия между 65-66 години също така спадат държави като Финландия (65,2), Франция (65,3), Германия и Испания (65,4). Най-ниски са били пенсионните прагове в Словакия, Малта и Литва – съответно по 62 години.
Прогнозите на експертите са през 2020 г. средната възраст за пенсиониране в ЕС постепенно да се изравни, като достигне 65-66 години и за мъжете и за жените, с малки разлики на национални нива.
