„Дойче веле”: Ердоган разбира само по-твърди думи

Ясният тон на Берлин спрямо Анкара е правилен – включително в случая със задържания в Испания германски писател от турски произход. Ердоган не разбира друг език, твърди Йенс Турау в своя коментар за „Дойче веле“.

Когато един политик обяви, че друг политик страда от параноя, това просто е безсрамие. Когато сега обаче председателят на социалдемократите Мартин Шулц дава такава диагноза на турския президент Реджеп Таийп Ердоган, той не е далеч от истината. Между Берлин и Анкара нищо не върви като хората.

Месеци наред федералното правителство полагаше всевъзможни дипломатически усилия, приемаше провокациите и избягваше грубия тон в обноските чак до самоотричане. От няколко седмици курсът се промени.

Сега правителството нарича нещата с истинските им имена. Когато в Турция биват арестувани германски граждани по абсурдни обвинения, както стана с правозащитника Петер Щойтнер, социалдемократическият кандидат за канцлерския пост Мартин Шулц открито говори за „заложници“.

А федералното правителство съветва хората да се въздържат от пътувания до Турция.

И тази промяна на курса за известно време оказа въздействие върху Анкара. Тонът беше смекчен. Та нали Турция не може да се лиши от германските туристи и от ангажимента на германските фирми.

Наскоро обаче мандалото отново хлопна. Първоначално Ердоган призова имащите право на глас германци от турски произход да не гласуват за ХДС/ХСС, за социалдемократите и за Зелените.

В неговите очи всички тези партии били врагове на Турция. Ердоган свързва ХДС/ХСС със заклетия си враг Ангела Меркел, а социалдемократите с външния министър Зигмар Габриел, чийто тон винаги е бил по-ясен в сравнение с този на предшественика му и сегашен президент Франк-Валтер Щайнмайер.

Автократът от Босфора свързва Партията на зелените с най-мразения в Турция германски политик – Джем Йоздемир. Според Ердоган и много други турски националисти, той просто е предател на собсвения си народ, въпреки че никога не е живял в Турция.

НОВО ИЗМЕРЕНИЕ

Арестът на германския писател Доган Акханлъ по време на отпуската му в Испания има ново измерение. Той вероятно е извършен по настояване на Ердоган с дежурното обинение за подкрепа на терористи. Междувременно Акханлъ е освободен, въпреки че засега не може да напуска Испания.

Процедурата може и да е коректна от формална юридическа гледна точка. Турция е издала заповед за арест чрез Интерпол. Остава обаче въпросът как изобщо е възможно да бъде издадена заповед за арест срещу човек като Акханлъ?

Разбира се, че страните от ЕС си сътрудничат с Турция в сферата на политиката за сигурност. Но това – в основата си правилно – сътрудничество трябва спешно да бъде преразгледано във връзка с поведението на турското правителство.

СЛАБА УТЕХА

За момента е пределно ясно, че ясният тон на германците е правилен. Било то по повод вербалните изцепки на турския президент или в случаите на своеволни арести.

Външният министър Зигмар Габриел веднага се зае със случая Акханлъ, настоя за освобождаването му и най-малкото за консулски грижи.

Очевидно това не остана без последствие в Испания. И това е добре. Новият по-ясен и категоричен тон все още не е донесъл добри новини за арестуваните в Турция германци като журналиста Дениз Юджел и правозащитника Петер Щойтнер, въпреки че затворническите условия за Щойтнер междувременно бяха подобрени.

Тъжната истина е, че в тези случаи германците в крайна сметка са с вързани ръце. Не обаче и когато Ердоган сега разширява параноичната си гонитба срещу всички германци, на които гледа като на врагове на собственото си правителство, и върху други страни от ЕС.

Това е слаба утеха, но все пак е нещо.