Научният сайт PHYS.org публикува информация за последните открития на българска територия.
Преди 7 милиона години, слънчогледовите и царевичните полета в някои части на Южна България, са били африканска савана, обитавана от газели и жирафи.
Може би и от първия човешки предшественик, за който учените предполагаха, че идва от Африка.
Малък изследователски екип се надява да намери доказателства, че човешкият род произхожда от България. Намерени са предмети от глина в изсъхнало речно корито, близо до село Рупките.
Всичко започнало през 2002г., когато 5-годишният внук на местния палеонтолог Петър Попдимитров намерил нещо, наподобяващо зъб .
„Това нещо имаше синьо-сив цвят, изглеждаше много износено, особено дъвкателната повърхност. Смятахме, че е от животно, но зет ми предположи, че е на човек”, обясни 76-годишният мъж.
Той може би е прав, но откритието все още не е получило научни доказателства. Накрая обаче може да се окаже, че човекоподобните не са произлезли в Африка, а на Балканите.
През 2007г., Попдимитров показал зъба на проф. Николай Спасов от Национален природонаучен музей при БАН и на Денис Джерадс от Националния исторически музей на Франция.
10 години по-късно, екип, воден от Спасов и учени от университета в Тюбинген, Германия, смятат, че зъбът съвпада с челюстна кост, открита близо до Атина през 1944г.
След направени нови проучвания на челюстната кост, открита от немски войници, копаещи бункер през Втората световна война, изследователите излязоха с противоречива и смела теория.
Те предполагат, че зъбът и челюстта принадлежат на създание, наречено Грекопитек – общо понятие за нашата пряка линия от немаймунски предшественици. Учените предполагат, че Грекопитекът е мигрирал в Африка по-късно.
Преди се предполагаше, че най-възрастният предшественик на човека е Сахелантропът, открит в Чад през 2001г. За него се твърдеше, че е на 7 млн. години.
„Сега мислим, че Грекопитек, открит в България и Гърция, е първият човек, тъй като останките, които намерихме са с няколко хиляди години по-стари”, каза Спасов.
Мъжкият Грекопитек тежал около 40 кг., колкото едно женско шимпанзе днес. Имал е силни челюсти, позволяващи му да дъвче карата на дърветата и кестените, обясняват учените.
„Можем да предположим, че е ходил изправен”, добави Спасов.
Теорията му обаче срещна широко неодобрение в научните среди, заради липса на доказателства.
„Тази опозиция ме стимулира да намеря повече от зъб и счупена челюст”, каза ученият.
Хроничната липса на финансиране за научни изследвания в България, най-бедната страна в Европейския съюз, ограничи разкопките на екипа до осем дни това лято.
Те обаче са открили стотици вкаменелости, които ще бъдат внимателно почистени и изследвани.
През септември, разкопки ще има в Гърция и Македония.
