Макар и да е голяма рядкост в България, ден след изборите вече имаме редица оставки и призиви за други. Това направиха всички лидери в коалицията Демократична България и ВМРО. В БСП призивите за оставки не спират от вчера. Но при една партия това не се случи, въпреки сериозния и очевиден спад, в сравнение с предишните два вота. Това е „Има такъв народ”, при които сякаш темата остава табу.
На изборите през юли формацията получи 24.08% от гласовете или 657 829 гласа и стават първа политическа сила. Това е с почти 100 000 гласа от изборите през април, където бяха втори.
На тези избори при над 99% обработени протоколи от партията получават тройно по-малко – 247 586 или 9.52%. Съответно остават пети от общо седем партии.
Освен че спадът е очевиден и катастрофален, към това се прибавя и своеобразният провал за поемане на политическа отговорност на предишните избори и отказът за усилия за съставяне на правителство чрез честни преговори. Тогава преговорите бяха превърнати в бутафория пред очите на целия народ заради отказа на Слави Трифонов и екипа му да намерят допирни точки с другите партии на промяната. Тогава много хора се усъмниха, че това се прави нарочно, защото липсваше друго логично обяснение. Въпреки благоприятните фактори за съставяне на анти ГЕРБ правителство, за което гласуваха българите, не само че това такова не им беше предложено, но и напротив – бяха изпратени на трети поредни избори за една година.
През цялото това време лидерът на „Има такъв народ” се включваше само през социалните мрежи и ефира на телевизия 7/8 и усилено се поддържаше тезата, че всички други са виновни за съсипването на златната възможност за поне теоретично излизане от политическата криза.
След обявяване на първите резултати от изборите, в които пролича отливът на „Има такъв народ”, избирателите получиха поредното видеообръщение от Слави Трифонов, в което най-съществената част беше, че би „постъпил по същия начин”.
Очевиден е и още един факт. До последно преди изборите те не заявиха ясно с кого от потенциалните партии в парламента биха преговаряли. Което все пак е донякъде нечестно към избирателите и оставя впечатлението, че ще е насочена накъдето „духа вятърът”.
На фона на всичко това остава въпросът не е ли редно някой от ръководството на ИТН на поеме политическа отговорност? Да се направи анализ на резултатите и да се даде отчет пред избирателите, както направиха от Демократична България, например, при които разликата с предишните избори не е толкова фрапираща. За жалост това е много малко вероятно на фона на цялото поведение до момента, което не включва откритост и честност.
