Емануил Йорданов е роден на 10 август 1960 година в София. Произхожда от семейство, репресирано след 9 септември 1944 година. Завършва право в Софийския университет „Климент Охридски“ и работи като адвокат. През 1997 година е избран за народен представител от Съюза на демократичните сили (СДС) в 38-то Народно събрание. От 1999 до 2001 е министър на вътрешните работи в правителството на Иван Костов.
Вчера бяхме свидетели как адвокатът на Бойко Борисов – Менко Менков и прокуратурата изказаха едни и същи тези по повод задържането му. Как бихте коментирали този парадокс?
Забелязвам една тревожна тенденция. Прокурорите се опитват да изядат хляба на колегата Менков. Ако продължават по този начин, неговото участие ще бъде излишно. Това очевидно трябваше да се случи именно по този начин. Виждате, че въпреки огромното нежелание ще трябва, ако не да работят, поне да имитират дейност
Против задържането говорят основно прокурорите и май никой не се сеща да им припомни, че безсмислените задържания под стража, са патент, който те са измислили. Тази практика тръгна масово, когато се създаде специализираната прокуратура. Сега прокурори да говорят срещу това, което те са измислили.
На практика всяко наказателно дело започва със задържане на обвиняемия. След това 72 часово задържане с прокурорско постановление, внасяне на материалите в съда. Там се разглежда мярката. Обикновено, когато няма никакви доказателства, с еизползва правен ефемизъм – интензивностно доказване. В процесуалния кодекс няма такъв термин, обаче се използва на практика. Много често това става в цециализирания съд, съдът пише в определението – “на този етап на разследване интензивността е достатъчна”. Това означава, че няма никакви доказателства . Обвиняемият остава в ареста и продължава да седи там, докато на прокуратурата й се “наместо сърцето” и се направят всички възможни опити, дори невинен човек да се признае за виновен и да подпише споразумение. Неслучайно ръководителят на прокуратурата в този момент е известен като виртуоз на споразуменията. Много съм любопитен да видя един обвинителен акт, написан от него, но няма къде да го видя.
Според закона МВР беше ли длъжно да направи разследване. Превиши ли правомощията си?
Не знам на базата на каква информация са се извършили въпросните процесуални действия. Пак подчертавам – това е практика, която съществува. Когато тя се извършва под ръководството на прокуратурата и под нейн интерес, тя е много “за”. Сега, обаче, понеже не искат да работят по конкретния казус, ще “пропищят орталъка”, че законът не е бил спазен. Това е тържество на двойния стандарт, нищо друго.
Защо прокуратурата още не е започнала истинско разследване за откраднатите 500 млн. лв? Защо няма резултат вече две години?
Това е стил на работа. Както се казва – има някои хора, на които името не трябва да се споменава, включително в наказателно производство. Преди години, във връзка с делото за КТБ, сегашният главен прокурор беше запитан защо едно такова привилегировано лице не му се чува никъде името. Въпреки, че обвиняемият беше казвал в публични изяви “той ми е като син”. Имаше една чалга песен преди години “за кокошка няма прошка, за милион няма закон”. Не знам дали главният прокурор и обкръжението му ходят по чалга дискотеки, но с тази песен може да ги поздравим. Нещата ще се оправят тогава, когато се направи реформа в прокуратурата. В нея работят много хора, които са качествени и грамотни, ако им се даде простор за действие и могат да реализират потенциала си – тогава обществото ще има полза. Докато прокуратурата има този вид, който има в момента, не чакайте нищо.
Вчера изминаха 100 дни от работата на новото правителство. Защо се бави съдебната реформа, която искаха избирателите и какво пречи тя да се случи?
Нещата са много трудни и се работи много трудно. Освен това, ако искаме да се направи нещо действително радикално, трябва да се промени Конституцията. Към този момент такъв вариант няма. Законът влиза за гласуване в парламента. Там ще се види кой за какво се бори. Предполагам, че по-голяма част от политическите сили ще гласуват “за”. Против ще останат ГЕРБ и ДПС. Закриването на спецправосъдието е необходимо, но не достатъчно условие за вкарване на съдебната ни система в нормални релси. За мен решението е прокуратурата да бъде вкарана в изпълнителната власт. В момента се вижда до каква степен е политизирана. В момента ръководството на прокуратуртата е в опозиция като командвалата я партия ГЕРБ. Ако прокуратурата е в изпълнителната власт, от една страна механизмите за контрол ще бъдат много по-ефективни. От друга страна ще се знае кой носи отговорност и как. В момента прокуратурата е нещо като квази съд.
Още актуални интервюта – четете тук
