Когато седемгодишната Фатмагюл Али откъсна първите си тютюневи листа през 1967 г., отглеждането на такава реколта изглеждаше като обещание за получаването на добри пари. По това време комунистическата България беше един от най-големите износители на цигари в света и ключов доставчик на целия съветски блок.
Пет десетилетия по-късно, Фатмагюл и съпругът й Фахим все още работят в малката си област в южните Родопи, близо до гръцката граница. Те се сливат с тютюневите насаждения доста преди зората, пръстите им вече са лепкави от листата.
Ще прекарат часове наред, повтаряйки винаги същите движения безброй пъти, преди да се върнат в близкото село Кърчовско в предимно мюсюлманската община Кирково, за оставят листата да съхнат.
И все пак, дори и с тези усилия трудно ще спечелят достатъчно средства за своето оцеляване.
„Като вземем предвид разходите, ще направим само няколко евро днес“, казва 57-годишният Фахим, свивайки рамене.
Крахът на комунизма доведе до разпадането на кооперативните стопанства и намаляването на тютюнопроизводството, което някога беше най-ценният актив на България.
С килограм сушени тютюневи листа, които струват около 2,50 евро, семейството ще натрупа едва около 2,300 евро брутна печалба тази година. Те се нуждаят от втора работа, за да се справят.
„Ние мислим да не се занимаваме повече с тютюна, вече няма смисъл”, споделя съпругът.
Въпреки че Кирково все още се гордее с най-големия брой тютюнопроизводители на глава от населението в Европейския съюз, продукцията е далеч от дните, когато така нареченото „златно листо“ е било международна марка за качество.
Дни на славата
Тютюневото производство започва в България през XIX век, когато страната е под османското владичество.
„Това беше една истинска валута, която позволи на България да сключи международни банкови заеми“, изтъква пред АФП социологът Николай Вълканов.
От четирите отглеждани сорта, ориенталският тип е най-ценният, благодарение на силния и хубав аромат.
Търсенето буквално избухва по време и след двете световни войни. По време на съветското управление, балканската държава се превърна във водещ европейски производител на тютюн и изнасяше около 100 000 тона през 70-те и 80-те години на миналия век. Числото днес е едва около 16 250 тона.
И докато България все още е сред петте най-големи производители в ЕС, тя не може да се конкурира с производител номер едно – Италия, която изнася близо 55 000 тона сухи тютюневи листа на година.
„Спадът е драстичен“, казва Цветан Филев, председател на Националната асоциация на производителите на тютюн в България. „Не успяхме да възстановим конкурентна система след разрушаването на планираната икономика“, допълва той.
Умираща търговия
С разпадането на комунизма, квалифицираната работна ръка намаля в селските райони, докато хората мигрираха към градовете и зад граница. Реституцията на отчуждени земи видя огромните тютюневи находища разпокъсани на много малки парцели, и върнати на първоначалните им собственици.
По последни данни, Италия има само 1/10 от всички 23 700 тютюнопроизводители в България, но има пет пъти по-голяма продукция.
„Начинът, по който сега се организира сектора – с многобройни малки ферми, ниски добиви, недостатъчно ноу-хау, ниско образование – го оставя без бъдеще“, смята Вълканов.
Съществува допълнителен натиск от съседните Турция, Гърция и Македония, които засилиха производството си и заплашват да изтласкат съседката си от пазара. Освен това много българи преминават през границата, за да продадат продукцията си в Гърция, получавайки по-прилично заплащане.
Съществува и политическо измерение на проблема.
Движението за права и свободи (ДПС), което контролира Кирково и мюсюлманското му население, се противопостави на правителствените планове да убеди хората да се обърнат към други култури.
„Земеделските производители са политически зависими от ДПС. Въпросът, свързан с тютюна, минава през тях“, каза Вълканов.
Така или иначе, експертите казват, че безплодните полета на Родопите не са подходящи за нищо, освен за тютюна, оставяйки производителите да зависят от умиращата търговия.
За още интересни статии, анализи, коментари и интервюта следете страницата ни във Фейсбук Дебати.
