Западът и Русия се надпреварват да получат контрол над газовите коридори през Балканите, като и двете страни преследват своите геополитически цели в нестабилния регион, коментира AFP.
Москва понесе няколко удара на Балканите. Черна гора се присъедини към НАТО, докато новото социалдемократическо правителство на Македония изглежда се дистанцира от предишните си проруски позиции. Но докато Западът може да предложи на балканските държави възможността за членство в Европейския съюз или местни инвестиции, Русия може да играе с картата за енергетиката, се казва в анализа.
Газът заема една четвърт от енергийната консумация на ЕС, а през 2016 г. руският „Газпром“ е осигурявал една трета от газа в Европа.
И изглежда, че на Балканите зависимостта от газ само ще се увеличава, след като въглищни електроцентрали са затваряни под натиска на блока.
Хърватия вече е член на ЕС, но другите страни от Западните Балкани: Албания, Босна и Херцеговина, Македония, Косово, Черна гора и Сърбия, се намират на различни етапи по своя път за присъединяване към блока.
В Сърбия, България и Македония Русия се опитва да превърне зависимостта от газовите доставки в политическа зависимост и да попречи на тяхната интеграция със Запада“, смята Тимъти Лес, ръководител на консултантска агенция за политически риск „Нова Европа“, цитиран от агенцията.
Но към днешна дата поне руското влияние в енергийния сектор на Балканите е ограничено заради липсата на инфраструктура. Без газопроводите тя не може да снабдява повечето от страните в региона, обяснява Лес. И при тази ситуация Западът се надява, че ще успее да спечели предимство пред Москва като подкрепи конкурентни проекти.
