От плановете за терминали за втечнен природен газ в Северна Германия, Финландия и Франция до потенциални нови маршрути през Испания и Средиземноморието, Европа се стреми да се отърве от зависимостта си от руския газ, въпреки че според експертите изпълнението на тази задача ще отнеме години, пише АФП.
Миналия месец в Миделфарт, централна Дания, беше възобновена работата по проекта „Baltic Pipe“ – планирана 900-километрова връзка, предназначена основно да помогне на Полша да намали зависимостта си от руския природен газ.
„Разбира се, целта е газът да постъпва и в датската система, но най-вече да се помогне на газовите системи на нашите добри съседи и на нашите добри приятели от Полша“, заяви на английски език пред АФП Сорен Юл Ларсен, ръководител на проекта в датския оператор на енергийна инфраструктура Energinet.
Само седмица след нахлуването в Украйна датският орган по околната среда, който имаше опасения относно въздействието на проекта върху местните популации от мишки и прилепи, издаде разрешение за продължаване на строителството след деветмесечно спиране.
„Газопроводът беше спрян поради липса на разрешения, свързани със защитата на природата и редките видове“, казва пред АФП Трине Вилумсен Берлинг, изследовател в Датския институт за международни изследвания. „Очаквахме, че скоро ще бъде одобрен, но разбира се, войната направи въпроса по-належащ“, каза Вилумсен.
Замислено преди почти 20 години, строителството на частично потопения тръбопровод започна през 2018 г. Сега се очаква той да започне да функционира през октомври, преди да влезе в пълна експлоатация на 1 януари 2023 г.
С годишен капацитет за пренос на 10 млрд. куб. м газ газопроводът трябва да покрива около 50% от потреблението на Полша, която преди три години обяви, че ще прекрати договора си с руския гигант „Газпром“ през 2022 г. Макар това да е добра новина за Полша, тя може да означава проблеми за други европейски държави, които се стремят да се освободят от руския газ. Норвегия, вторият по големина доставчик на газ в Европа след Русия, доставя с пълен капацитет, така че повече газ за Полша означава по-малко за останалата част от континента.
„Този проект ще помогне на Полша, но може да доведе до по-малък износ на норвежки газ за Обединеното кралство и Германия“, казва пред АФП Зонгцян Луо, експерт в изследователската фирма Rystad Energy.
Освен това много дългосрочни договори между Русия и европейските доставчици са валидни за още 10 до 15 години, отбеляза той.
Въпреки че Европейският съюз се противопостави на призивите за незабавна забрана на руския газ, той обяви планове за намаляване на вноса с две трети през тази година и пълното му премахване преди края на десетилетието.
Тъй като Норвегия е с пълен капацитет, нидерландските и британските находища са в упадък, а руският газ е обявен за нежелан, Европа търси газ от по-далечни страни, включително втечнен природен газ (LNG), транспортиран с кораби от САЩ, Катар и Африка. Но този внос изисква изграждането на големи терминали за втечнен природен газ или най-малкото закупуването на така наречените плаващи съоръжения за съхранение и регазификация (FSRU).
Тъй като пускането в експлоатация на руския газопровод „Северен поток-2“ беше спряно, Германия спешно възобнови три проекта за терминали за втечнен природен газ, които преди това бяха считани за нископриоритетни. Очаква се един от тях да бъде завършен през зимата на 2023-24 г., но другите два – не по-рано от 2026 г.
Миналата седмица Финландия и Естония обявиха проект за наемане на кораб за терминал за внос. Естония и другите две балтийски държави заявиха, че са спрели вноса на руски газ от 1 април.
В Южна Европа Испания и Португалия укрепват алтернативен маршрут за доставки, за да помогнат на Европа да се откаже от руския газ. За тази цел най-голямото португалско пристанище Синеш планира да удвои капацитета на своя газов терминал за по-малко от две години. Испания, която е свързана с Алжир чрез тръбопровод и разполага с огромни терминали за втечнен природен газ, би могла да осигури друг вариант за доставки за Европа, но това ще изисква значителни усилия за подобряване на връзките с останалата част от ЕС, особено през Франция.
Друг вариант, който се разглежда, е да се свърже Европа с газ от Източното Средиземноморие, където през последните 20 години бяха открити големи запаси край Израел и Кипър.
