Нахлуването на Русия в Украйна на 24 февруари шокира света, но президентът Владимир Путин не показва признаци за оттегляне. Ето възможни сценарии за следващите седмици и месеци, според източници от западното правителство и експерти от мозъчни тръстове.
Военно блато
Украинските сили досега се противопоставиха на руската инвазия, предотвратявайки опита на парашутисти да превземат столицата в първите дни и запазвайки контрола над големи градове като Харков. Русия твърди, че има пълно въздушно превъзходство, противовъздушната отбрана на Украйна около столицата Киев и в други райони изглежда отслабена, но все още работи, твърдят западни представители. „Това им създаде толкова много проблеми“, каза европейски източник пред репортери в петък, пожелал анонимност. Огромен брой украинци също се присъединиха към части за териториална отбрана, остават и въпроси относно морала на руската армия и нейната логистична подкрепа. Подкрепени от западно разузнаване и поток от противотанкови ракети и ракети земя-въздух, украинските войски може да успеят да се задържат в столицата и да доведат нещата до някаква военна патова ситуация. Задълбочаването на западните санкции, целящи задушаването на руската икономика, може да принуди Путин да промени сметките си. „Западът може да използва някои санкции, за да накара Путин да се откаже от основната си военна цел за обезглавяване на украинското правителство и инсталиране на проруска марионетка“, написа тази седмица Самюел Чаръп от американския мозъчен тръст RAND Corporation. Може да е необходим и натиск от Пекин, който все повече е съюзник на Кремъл при президента Си Дзинпин.
Промяната вътре в Русия
Руският президент Владимир Путин следи внимателно вътрешното несъгласие. Репресиите срещу независимите медии и чуждестранните доставчици на новини премахнаха алтернативни източници на информация за войната, циментирайки хватката на ултра-лоялните руски държавни медии. Въпреки това, малки антивоенни демонстрации се проведоха в градове от Санкт Петербург до Москва, а според местните правозащитни групи бяха арестувани най-малко 6000 души. Има и признаци на пукнатини в управляващия елит, като някои олигарси, депутати и дори частната петролна група „Лукойл” открито призовават за примирие или прекратяване на сраженията. Макар да не се смята за вероятна на този етап, възможността Путин да бъде свален в резултат на народна недоволство или дори преврат в двореца не се изключва. „Личната му сигурност е много добра и ще бъде много добра, докато моментът не е настъпил“, каза Елиът А. Коен от Центъра за стратегически и международни изследвания, базиран във Вашингтон мозъчен тръст. „Това се е случвало много пъти в съветската и руската история.“
Руските военни успехи
Предвид оръжейното превъзходство на руските войски, въздушната мощ и опустошителното използване на артилерия, западните анализатори по отбраната очакват те да продължат напред. Огромен конвой от превозни средства се събра извън Киев и се очаква нападение срещу столицата. Френският президент Еманюел Макрон сподели след разговор с Путин в четвъртък сутринта, че „най-лошото тепърва предстои”. Путин иска „да поеме контрола над цяла Украйна“, каза след това негов помощник пред репортери. Но дори руските войски да свалят украинския президент Владимир Зеленски и да преодолеят съпротивата на Украйна другаде, Путин ще се изправи пред предизвикателството да окупира 40-милионна нация. „Да влезеш в град не е същото като да го задържиш“, писа тази седмица в Substack британският историк на войната и професор Лорънс Фрийдман от Кралския колеж в Лондон.
Разпространението на конфликта
Украйна граничи с четири бивши съветски държави, които сега са членки на водения от САЩ военен алианс на НАТО, който смята, че атаката срещу един негов член е атака срещу целия съюз. Носталгията на Путин към Съветския съюз и обещанието му да защитава руските малцинства, които се намират в балтийските държави, оставя открит въпроса за неговите териториални амбиции. Някои спекулират, че след Украйна Путин може да обърне поглед и към Молдова, бивша съветска държава, вклинена между Украйна и Румъния. Малцина очакват Путин открито да атакува член на НАТО, което би изложило риск от ядрена война, но са възможни и други провокации. „Неутрална Швеция следи зорко намеренията на Русия към остров Готланд в Балтийско море“, пише анализаторът Бруно Тертре за френския мозъчен тръст Montaigne Institute. Самюел Чаръп предупреди за „рисковете от случайност, инцидент или погрешни изчисления, които могат да се превърнат във война между НАТО и Русия“, като искрата може да е от всичко – от погрешна ракета до кибератаки.
Конфронтация с НАТО
Това винаги се е смятало за невъзможно поради взаимната гаранция от унищожаване с ядрените оръжия. САЩ и Русия откриха така наречената „линия за деконфликт“, по която могат бързо да обменят военна информация, за да намалят рисковете от недоразумения и грешки . Същият метод бе използван в Сирия, където американските и руските сили се намираха на противоположните страни в гражданската война в страната от 2015 г. Но Путин нареди на силите за ядрено възпиране на Русия да бъдат във висока бойна готовност, а външният министър Сергей Лавров предупреди, че „Третата световна война може да бъде само ядрена война“. Западни анализатори смятат, че подобни предупреждения трябва да се приемат като пози, за да възпрат САЩ и Европа от обмисляне на идеи като „зона, забранена за полети“ над Украйна. „Тези изявления са насочени предимно към западна публика, за да ни накарат да се страхуваме и нашите общества да са несигурни“, каза Густав Гресел, експерт по противоракетна отбрана в Европейския съвет по външни отношения. „Те използват ядреното възпиране като форма на информационна операция. Няма смисъл”.
Всичко за войната в Украйна – четете тук
