Кралица Елизабет II беше оставена изложена във вторник на спекулациите, че Борис Джонсън я използва като политическа пешка, получавайки нейното разрешение за прекратяване работата на парламента, за което Върховният съд единодушно постанови, че нарушава закона.
Конституционните експерти твърдят, че 93-годишният държавен глава не е имала друг избор, освен да даде кралско съгласие на искането на Джонсън да намали броя на дните, в които парламентът ще заседава, преди Великобритания да напусне Европейския съюз на 31 октомври.
Великобритания функционира от векове като конституционна монархия, в която суверенът може да действа само по съвет на премиера. С други думи: монархът има власт само про форма, докато премиерът притежава политическата власт, която се брои.
„Това е най-старото правило в конституцията“, заяви експертът по конституция на университета в Дърам Робърт Крейг.
И все пак петседмичното спиране, за което кралицата подписа, изглеждаше подозрително дълъг срок от самото начало. Съдът отбеляза във вторник, че повечето пророгационни процедури продължават само за няколко дни. Те са необходими, когато сесията на парламента приключи и премиерът се подготви да определи дневния ред за предстоящата година.
И тази, която Джонсън поиска, дойде успоредно с политико-експлозивната подготовка за планираното изтегляне на Великобритания от Европейския съюз на 31 октомври.
„Това е отвратителен момент за двореца“, пише отразяващият ставащото в двореца кореспондент на Би Би Си Джони Даймънд.
Освен това случилото се повдига още по-големи въпроси, тъй като денят на Брекзит наближава и дебатът за ролята на монарха в политиката на Обединеното кралство боботи.
„От десетилетия, в продължение на векове (конституционната монархия на Британия) се управлява от конвенция и прецедент и неизречено споразумение да не се изтласкват нещата прекалено много – каза Даймънд – Борис Джонсън взриви това.“
Нарушаване на конвенции
Професорът по право от Университета в Ливърпул Майк Гордън спекулира преди произнасянето на съда, че „правителството на Джонсън може да посъветва кралицата да не дава кралското съгласие“ за закона на парламента, изключващ възможността за катастрофално излизане без споразумение на Великобритания от ЕС.
„И в този момент ще бъдем на сложна конституционна територия – каза Гордън – Конвенцията, която дава кралското съгласие за всичко, което парламентът одобри, влиза в сблъсък с конвенцията, която действа по съвет от кабинета.“
Последният монарх, който отказва кралското съгласие – давайки с подписа си силата на закон на законопроект, е кралица Ан през 1708 г.
Но голяма част от случващото се в политиката на Обединеното кралство няма прецедент в историята от векове. Трудно е да си представим някой по-добре запознат със задълженията на суверена от британския монарх, който е най-дълго служил – на трона от 1952 г. – и заема специално място в сърцата на повечето британци.
Суверенът обикновено се обръща към министрите само когато опитите им да подредят различните политически дебати помежду си се провалят.
Най-скоро настоящата кралица е била привлечена в политиката по време на конституционната криза през 1975 г. в Австралия. Нейният генерал-губернатор Джон Кер уволни австралийския премиер Гоф Уитлам, а кралицата отказа да се включи в последвалия политически фурор.
Бившият британски премиер Джон Мейджър заяви, че се надява кралицата да бъде пощадена от Джонсън от „повече поводи за изчервяване“.
„Никой премиер никога повече не трябва да се отнася с монарха или парламента по този начин“, каза Мейджър.
Заб: заглавието е на „Дебати.бг“.
