Насажданото схващане, че Ото фон Бисмарк е главен виновник за разпокъсването на България е погрешно и това се доказва с документация от онези времена, става ясно от интервю за БГНЕС на историка акад. Константин Косев.
„Общото впечатление е, че вече няма такива лидери в Европа, да не говорим за България. Примерът с Ото фон Бисмарк показва, че лидерът не се назначава или избира, той сам се налага. Един лидер сам прави така, че хората да го признаят за такъв. Бисмарк е пример за точно такова явление“ – така акад Косев окачестви Железния канцлер, който първо е управлявал Прусия, а през 1871 – 1890 е канцлер и на Германската империя.
Като един от най-задълбочените изследователи на германската политика по Източния въпрос, акад. Косев отлично познава ролята на Ото фон Бисмарк за създаването на модерна и обединена Германия, разпалването на Източната криза (1875 – 78 г.), както и косвената му роля за освобождението на България. Процеси, описани в поредица негови книги и публикации.
„Още на навремето в българската и съветската историография битуваше мнението, че, като председател на Берлинския конгрес (1878 г.), Ото фон Бисмарк е главният виновник за разпокъсването на България. Това беше всеобщо убеждение и аз също бях подвластен на тази теза. Когато получих възможност да отида като стипендиант във Федерална република Германия през 1965 г., идеята ми беше покажа и докажа защо този човек се е отнесъл толкова жестоко към България. Изненадата ми беше голяма, когато видях, че това не е вярно. Още първите документи, които прегледах, ме учудиха много – отношението му към Санстефанския договор, негови речи пред Райхстага. Останах удивен! Абсолютно пробългарски. В една от речите си той дори наизуст е научил границите на България по картата на германския картограф Хайнрих Киперт и казва, че тя е най-достоверната в Германия. Определя Санстефанския договор като справедлив. Всички тези неща предизвикаха у мен голяма изненада, които ми даде подтик да проуча как се формира неговото отношение – дали е случайно, дали е моментно или нещо друго“ – разказа акад. Косев.
Историкът припомни, че кариерата на Бисмарк започва в края на Кримската война (1856), а самият той е от онези държавници, чертаещи грандиозна програма за обединението на Германия, разпокъсана тогава на повече от 30 херцогства и малки държави.
„Всички те са под влияние на Хабсбургската империя, която доминира в региона. Бисмарк си поставя за цел да обедини Германия под върховенството на Прусия. Стратегия, която той следва през целия си живот. В тази връзка се поражда и интересът му към Източния въпрос, а причината е следната – той търси коя е силата в Европа, която може да помогне за обединението на Германия. Накрая се убеждава, че това може да бъде само Русия“, смята акад. Косев.
Според него Бисмарк гледа на Източния въпрос като на компенсационно средство, възползвайки се от факта, че Русия е загубила Кримската война и е в тежко положение. Съгласно ограниченията от Парижкия мирен договор, тя лишена от възможността да бъде надежден съюзник на славяните и православните християни на Балканския полуостров.
„Той решава да съдейства на Русия да си възвърне предишните позиции, а тя на него в предстоящите войни срещу Австрия, а след това и срещу Франция. Така се стига до създаването на голямата германска държава“, разказа още историкът.
„В хода на работата ми разбрах, че интересът на Бисмарк към България и Балканите не е инцидентен, а въпрос на трайна стратегия. Той е изиграл една доста позитивна роля за национално-освободителното движение на България и специално за Руско-турската освободителна война“, смята акад. Косев.
В подкрепа на тезата си той разказва и една много любопитна история. Когато получава телеграма от Русе за избухналото Априлско въстание, Бисмарк казва:
„Тази новина много ме зарадва, тя ми е подарък от небето“.
А след това казва на руския цар, че ако не започне веднага война, рискува да загуби авторитета си и му обещава подкрепа. Именно така Бисмарк на практика подтиква Русия да извади меча.
„Железният канцлер“ обаче е и автор на много фрази, които не дават добра оценка на Балканите.
„Балканите на струват кръвта и на един германски гренадир“, заявя Бисмарк в една от речите си.
„Да казал го е. Въпросът е обаче в какъв контекст. Той използва фразата, за да покаже, че Германия няма да участва пряко във войната“, смята акад. Константин Косев.
За водената от него Realpolitik историкът споделя:
„Бисмарк е изключително практичен. Той не разчита на нищо друго, освен на силата. Той се придържа към принципа, че с празни приказки по парламентарен път нищо не може да стане. Нямаш ли сила, всичко загива. Той го доказва“.
През 1890 година младият кайзер Вилхелм II в доста лекомислен акт уволнява Бисмарк като канцлер, защото не искал да управлява „под сянката на една толкова изпъкваща фигура“. Железният канцлер умира през 1898 година в имението си във Фридрихсру край Аумюле на 84-годишна възраст.
