Акад. Владимир Зарев е роден на 05.10.1947 г. в София. Завършил е българска филология в СУ „Св. Климент Охридски“. От 1973 г. работи в списание „Съвременник“, като понастоящем е главен редактор там. Владимир Зарев е автор на 18 книги, между които трилогията „Битието“, „Изходът“, „Законът“, култовият роман „Разруха“, романите „Лето 1850“, „Поп Богомил и съвършенството на страха“, „Хрътката“, „Хрътката срещу Хрътката“. Негови творби са превеждани в Чехия, Полша, Унгария, Румъния, Турция, Хърватия, Сърбия, Германия.
Акад. Зарев, живеем в напрегнати времена. Не е една кризата, пред която сме изправени. Първо беше пандемията, а сега и война. Как си обяснявате случващото се в Украйна и може ли нещо да оправдае братоубийствената война?
Всяка война е изключително глупаво и недостойно нещо. Нещо унищожително и обидно за човешкия морал и достойнство. Всяка война се опитва да реши проблемите чрез насилие, а насилието поражда само насилие. Като отклик то получава насилие, а не решава проблеми. До колкото знам, от началото на човешкия род човечеството е преживяло над две хиляди войни. Всички те са били почти еднакво безсмислени. Удивително е, че човечеството някак си не се вразумява и не разбира колко глупаво, безполезно, ужасяващо и потискащо нещо е войната.
Причинител на тази война според мен е огромната жажда за власт на този човек, който се чувства като месия в Русия.
Аз лично изпитвам огромно уважение към руския народ. Изпитвам преклонение пред руската култура, която ми е помогнала в много неща. За мен Достоевски, Толстой и Чехов са едни от най-големите световни писатели, но те нямат нищо общо с този тиранин.
Тиранията е форма на преосъществена власт. Това го има още от древността – в древния Рим, в Египет и др. Тирана е човек, който живее в името на своята власт и в желанието си чрез нея да увековечава по някакъв начин себе си. Достигало се е до това, че хора с прекомерна власт се чувствали безсмъртни. Те са се обезсмъртявали, сами са се наричали Богове, обожествявали се. Такова нещо се случи с този човек, който е работил в КГБ – Путин. Той получи неизчислима безконтролна власт, която не поделя с никого, освен със себе си и това е форма на някаква самозабрава.
Вина има и западния свят, защото той можеше да отстъпи за някои дребни неща и по този начин да се спести това отвратително братоубийствено кръвопролитие, което ще стои с десетилетия като морална сянка на цялото човечество.
В социалните мрежи най-ясно се вижда разделението на българското общество, а и световното като цяло. Съвсем скоро се разделихме на ваксинирани и неваксинирани, а сега на подкрепящи или Украйна, или Русия. Активността се изчерпва в злобливи постове и коментари. Нормално ли е това?
Нормално е хората да имат собствено мнение и да го изразяват. В една свободна страна, какво се надявам, че сме, това е нормално. Нормално е и хората да имат различно отношение към Русия. Има една голяма част от българския народ, която е силно повлияна от руската култура и наука. Преди 10-ти ноември страшно много хора завършваха в Русия или по-точно Съветския съюз. Това са руски възпитаници – хора, които са свързани с този народ. И обратното – има хора, които размишляват върху това, което ни е причинила руската имперска политика. Тази свещена война, която наистина освобождава българския народ и в която руския войник е герой, пред който трябва да свалим шапките си, е имперска война. Александър II иска да достигне до проливите Босфора и Дарданелите. Това е целта му и причината да започне войната.
Разделението според мен е нормално, но то не трябва да се изостря. Едно е човек да изкаже своите възгледи и своето мнение, друго е да оспорва правото на околните също да имат свое мнение.
Обществото ни трябва да се пази най-много от насилието във всичките му форми, дори и във вербална форма. Всеки има право на мнение и всеки има аргументи, с които да защити своята концепция. Не трябва да проявяваме агресия един към друг. Тези, които не се ваксинират не трябва да проявяват агресия към ваксинираните и обратното. Трябва да има една вътрешна национална толерантност, която да ни спаси от една такова явно противопоставяне и разделение на нацията, което, особено в такъв тежък момент в националната ни история, никак не е полезно.
Защо нормалният диалог и приемането на друга гледна точка стана почти невъзможно?
Защото нещата се изостриха до крайност. Защото всеки агресивно иска да покаже правото си. В тази връзка аз съм удивен от поведението на хората от ПП „Възраждане“. Те се държат като хора, които знаят всичко, могат всичко и държат истината в съзнанието си и могат да ни я подарят по някакъв начин. Няма нищо по-страшно от агресията сега. Нацията трябва да бъде сплотена, трябва да бъде единна. Всеки може да запази собственото си мнение и да го прояви където и когато е нужно.
Миналата година станехте носител на наградата за духовен принос на името на Иван Вазов. Все по-рядко се говори за духовност. Обърнахме ли гръб на тази ценност?
Духовността е това, което е помогнало на българската нация да оцелее. В тези пет века мрак, безнадеждност и непрестанно насилие, българската духовност, езикът и религията са това, което е спасило нацията. Продължавам да твърдя, че и сега националната ни духовност е по-важна от попиляната армия и трите полуживи самолета, които имаме. Духовността е това, което повече пази нацията ни в момента повече от всичко останало. Според мен дори повече от връзката ни с ЕС и наивната ни надежда, че той ще ни защити категорично, ако бъдем нападнати. Защо ЕС не защити Кипър, когато беше разделен?
Българската духовност е изключително важно нещо, което стои на първо място, а никакво внимание не му се обръща. Българската духовност, културата ни и националната култура е изхвърлена и дори изритана в задния двор на общественото внимание. Под прожектора стоят съвсем други сили и неща.
Умишлено ли е това?
Не знам дали е умишлено. Да бъде един човек простак е много по-лесно от това да прояви усилие и да постигне някаква интелигентност, духовност и да изпита радост не от чалга концерт, а от прочетена книга или театрална постановка. Това изисква усилия, а този свят, в които живеем, ни учи на много лесни и примитивни, първосигнални удоволствия.
Имате ли доверие в новия министър на културата? Ще успее ли според Вас Атанасов да направи необходимите реформи и ще го запомним ли с нещо на този пост?
Той направи нещо, което лично на мен на времето ми хареса – спаси едно читалище като го обнови. Това ми направи много силно впечатление – човек , който се е върнал от САЩ, да подкрепи по този начин читалище в малкия си град или в село.
В момента този министър се държи странно. Той е министър на културата, а не общува с хората, за които отговаря. Не общува с културния елит на нацията. Познавам много хора, които са се опитвали да стигнат до него, но някак си той или не ги приема, или не им обръща никакво внимание. Не съм убеден, че този млад човек знае какво е нашата национална литература и може да обгърне нейната сложност и многопластовост. Той има нужда от помощници и съвети. Такива помощници и съветници са самите културни дейци. С тях той трябва да има отношение и то на човек, който се вслушва в разума на едни по-мъдри и препатили хора, които знаят повече от него.
Всичко за войната в Украйна – четете тук
