Приятел, когото много уважавам не пропуска след всяка новина да се оплаче от ПП-ДБ, защото ББ-ДП управлявали чрез тях.
Разследващи журналисти рязко задълбочиха интереса си към частните сделки на политици от Промяната – след тяхно близо тригодишно присъствие в политиката.
Анализатори по ТВ всекидневно напомнят за прегръдката на ПП-ДБ с ГЕРБ и ДПС, за която никой не е гласувал.
Причината е една – в нашата политика значение имат само средствата, но не и целта.
Затова, когато политик избере неприятно за електората средство – то целите не само не представляват повече интерес, но дори тяхното постигане се омаловажава. Нещо повече, вместо за целите, публичният дебат вече е за морала на политиците избрали такива средства.
За доказателство – търсят се от девет кладенеца вода, че в някой личен аспект те са неморални, с което да се докаже личния им интерес от сглобката.
Само че обществото трябва се интересува единствено дали то печели от присъствието на тези политици във властта, т.е от техния политически, а не личен морал.
Който се измерва по един единствен начин.
Фокусът върху личния морал на политика във възприятието на обществените процеси е забелязан като проблем още преди векове.
Например, гениалният философ и икономист Джон Стюарт Мил казва, че в обществените отношения мярката за едно действие е дали ползите надвишават вредите. Според привържениците на утилитаризма всяка постъпка е морално оправдана тогава и само тогава, когато поражда поне толкова полза за всички засегнати от нея, колкото всяка алтернативна постъпка, която лицето може да извърши.
С думи прости – ако сме в Шенген и Еврозона и имаме работеща съдебна система – какво значение има, че там са подписите на ББ и ДП? Да излезем ли от ЕС, защото там е подписът на агент Гоце?
Докато нямаме доказателства за ясен провал в постигане на горните цели, обсъждането на личния морал на политиците с тези цели ще налива политически капитал на политиците с други цели.
Коментарът е публикуван във Фейсбук профила на автора. Заглавието е на ДЕБАТИ.БГ.
