Членовете на Комисията по вътрешния пазар и защита на потребителите (IMCO) в Европейския парламент продължават работата си по становището, свързано с влиянието на социалните медии и интернет платформите върху младите. Депутатите разгледаха различни предложения, касаещи прилагането на Акта за цифровите услуги, възрастовите ограничения за достъп до онлайн платформи и мерките за защита на непълнолетните.
Докладчикът Лаура Баларин (Група на Прогресивния алианс на социалистите и демократите) подчерта важността на „по-амбициозно и ефективно внедряване“ на Акта за цифровите услуги. Тя отбеляза, че са нужни допълнителни механизми, като правила за подвеждащ маркетинг от инфлуенсъри, ограничаване на достъпа до т.нар. тъмен интернет и създаване на експертна група за механизми за възрастови ограничения. Тя посочи пример с Австралия, където профилите на лица под 16 години се затварят автоматично.
Андреас Циодрас (ЕНП) характеризира текста като „обширен документ за защита на непълнолетните“ и подчерта, че остават важни елементи за финализиране. Според него е възможно да се добавят допълнителни изисквания към бизнеса, например за дизайн на приложения, който може да създава зависимост. Той подчерта нуждата от внимание към разпоредбите на Акта за изкуствения интелект и използването на термина „възрастова проверка“ в стандартите за достъп до социални медии.
Ивайло Вълчев (ЕКР), докладчик в сянка, изрази притеснение, че социалните мрежи могат да предизвикват „сериозни рискове за младите потребители“, като тревожност и нарушения на съня. Той акцентира на необходимостта институциите да работят в тясно сътрудничество с родителите и учителите. Според него решенията трябва да са „реалистични и пропорционални“ и не бива да генерират нови проблеми. Вълчев прояви скептицизъм относно идеята за унифицирани възрастови ограничения и централизирани системи за верификация на възрастта, тъй като смята, че те поставят под въпрос личната неприкосновеност и не отразяват културните различия между страните членки. Той определи предложението за лична отговорност на ръководствата на големи технологични компании като непропорционално.
Според Никола Минчев (Обнови Европа) текстът е „балансиран и амбициозен“, но той не е съгласен с част от предложенията за възрастови ограничения. Той посочи, че достъпът между 13 и 16 години само със съгласие на родителите „може да звучи добре на хартия, но не работи в действителност“, тъй като лесно може да бъде избегнато, а същевременно поставя тежестта на отговорността върху родителите, докато платформите остават недосегаеми.
Катарина Барли (Прогресивен алианс на социалистите и демократите) акцентира на необходимостта дебатът да се разглежда в по-широка перспектива. Тя сподели, че „целият интернет трябва да е по-безопасен“ и че проверките за възраст не представляват самостоятелно решение на проблема. Тя призова за мерки, които да защитят личните данни и да предотвратят споделянето на чувствителна информация с платформите.
Според Кристел Шалдемозе (Група на Прогресивния алианс на социалистите и демократите), системите за проверка на възрастта „няма да решат всички проблеми“, но могат да помогнат за защита на непълнолетните, докато платформите не подобрят своята безопасност. „Нямам доверие в социалните мрежи – те вече бяха поканени да защитят младите“, заяви тя.
В заключение, Баларин определи проблема като „глобална пандемия“, която нуждае от интегриран подход. Тя изрази необходимостта от решения в различни области – образованието, подкрепата и създаването на безопасна цифрова среда, включително концепцията за „неутрален цифров портфейл за идентификация“, който да защити личната неприкосновеност.
Гласуването по становището в комисията е планирано за 29 декември.
БТА напомня, че Европейският парламент вече е приел доклад, в който се призовава страните членки да установят минимална възраст от 16 години за достъп до социални мрежи без предварително разрешение от родител или настойник, и строга забрана до 13 години за ползване на социални платформи, видеосподелящи услуги и чатботове с изкуствен интелект.
В документа се подчертава, че изпълнителните директори на големите технологични компании ще носят отговорност, ако платформите нарушават правилата за защита на непълнолетните в онлайн среда.
Инициативата идва в момент, когато няколко държави членки работят върху национални ограничения поради нарастващите опасения относно влиянието на социалните мрежи върху психичното здраве на децата. Докладът бе приеман в края на ноември с 483 гласа „за“, 92 „против“ и 86 „въздържал се“, като основното противодействие дойде от деснополитически групи.
Очаква се този документ да окаже значително влияние върху бъдещите законодателни инициативи – ревизията на Директивата за аудиовизуалните медийни услуги и новия Акт за цифрова справедливост, които Европейската комисия планира да внесе през следващата година.
