Основните онлайн платформи и търговци в България демонстрират добрата си готовност за адаптация към Закона за цифровите услуги (DSA), докато малките онлайн магазини и посредници срещат трудности в предоставянето на ясни и прозрачни насоки за идентификация и модериране на съдържание. Това беше изтъкнато в интервю с Александър Колячев, временно изпълняващ длъжността председател на Комисията за защита на потребителите (КЗП), проведено от БТА.
КЗП играе съществена роля при реализацията на DSA, фокусирайки се върху защитата на потребителите в дигиталната среда – наблюдение на електронната търговия, нелоялни практики, подвеждаща реклама, безопасност на продуктите и участие в европейски инициативи за сътрудничество, добави Колячев. Основната координаторска роля в България по DSA е предоставена на Комисията за регулиране на съобщенията (КРС), а Съветът за електронни медии (СЕМ) и Комисията за защита на личните данни (КЗЛД) допринасят за съществуващата регулаторна структура.
Според Колячев КЗП е добре подготвена за новите изисквания благодарение на опита си в контрола на онлайн търговията, но институциите все още работят по завършването на структурата за прилагане на регламента. Временният председател отбеляза, че е налице малко увеличение на сигналите за фалшиви онлайн магазини, но това е резултат от повишаване на информираността на потребителите, а не от скок в нарушенията.
Най-често срещаните проблеми са свързани с категории като електроника, козметика, хранителни добавки, облекло и абонаментни услуги. КЗП ще наблюдава внимателно нарушенията, свързани с реклами, насочени към непълнолетни и уязвими лица. Органът разполага с ресурси за работа с големи данни и ще провежда целенасочени проверки, включително чрез рекламните регистри, които платформите вече са задължени да поддържат.
Следва целият текст на интервюто:
Каква е ролята на Комисията за защита на потребителите при внедряването на Акта за цифровите услуги и как се пресичат правомощията ви с Министерството на електронното управление (МЕУ), Комисията за регулиране на съобщенията (КРС) и Съвета за електронни медии (СЕМ)?
Актът за цифровите услуги (Регламент (ЕС) 2022/2065) дефинира обща структура, позволявайки на държавите членки да определят няколко компетентни органи – национален координатор за цифрови услуги (Digital Services Coordinator) и допълнителни органи, отговорни за защитата на потребители, лични данни, аудиовизуални медийни услуги и др.
В България КРС е назначена за национален координатор и основен компетентен орган по DSA, а отговорността за видеоплатформите е предоставена на СЕМ.
Ролята на КЗП е насочена към потребителските аспекти на DSA, включващи:
• борба с нелоялни търговски практики онлайн – подвеждаща реклама, скрита реклама, фалшиви онлайн магазини, така наречените „тъмни модели“;
• контрол над електронната търговия и дистанционните договори – предоставяне на коректна информация за търговеца, право на отказ, гаранции и рекламации;
• надзор за безопасността на продуктите и услугите, предлагани чрез онлайн платформи;
• участие в европейските мрежи за сътрудничество по защита на потребителите.
Перекриването на правомощията е най-осезаемо в три основни области:
• с КРС – относно онлайн посредници и платформи, като между двата органа съществува рамка за кооперация и обмен на информация;
• със СЕМ – при съдържателни въпроси касаещи видеоплатформи, в случаи когато рекламата засяга и потребителски, и медийни въпроси;
• с КЗЛД – при обработка на лични данни, профилиране и таргетиране.
Министерството на електронното управление изпълнява координационна функция в подготовката на законодателства, работни групи и строежа на националната система за прилагане на DSA.
В момента България изгражда структурата за прилагане на регламента. Как КЗП оценява своята готовност?
КЗП активно участва в междуведомствените работни групи по DSA, адаптира своите вътрешни процедури за обработка на жалби и сигнали, свързани с онлайн услуги, и подобрява каналите за комуникация с гражданите чрез мобилното приложение и електронната форма за подаване на оплаквания.
Комисията има дългогодишен опит в контрола на електронната търговия и работа с големи обеми данни, което е реномирано и в контекста на DSA. Оценяваме готовността си като висока в сферата на потребителския контрол и продължаваща в новите механизми на координация между институциите и платформите.
КЗП вече получава оплаквания за фалшиви онлайн магазини и подвеждащи реклами. Затруднява ли се наблюдението на нарушенията след прилагане на DSA, особено по отношение на фалшиви онлайн магазини и подвеждащи реклами?
Регистрира се умерено желание за увеличаване на сигналите, но основната причина за това е повишената информираност на потребителите и по-голямата видимост на проблема. Фалшивите онлайн магазини остават сред основните предизвикателства, като много от тях са регистрирани извън Европейския съюз. Тенденцията е към по-комплексни и по-добре скрити схеми вместо значителен нарастващ брой нарушения.
Как оценявате спазването на изискванията за идентификация от страна на българските онлайн търговци („know your business customer“)?
Големите платформи и търговци в България в значителна степен спазват изискванията за идентификация. Най-съществени проблеми се наблюдават при малките онлайн магазини и търговците, активни в социалните мрежи, където често информацията за адреси, фирмени данни и контакти липсва.
DSA позволява на платформите да ограничават или изключват търговци, които систематично не предоставят пълни данни. КЗП ще сигнализира в тези ситуации.
В кои стокови категории и услуги съществуват най-много наредби и нарушения?
Най-висок риск остава при:
• електроника – гаранции, несъответствия на стоките, забавяне на доставките;
• козметика и хранителни добавки – подвеждащи твърдения, непълна информация за състав;
• облекло и обувки – несъответствия с описанието, трудности при връщане;
• абонаментни услуги – автоматични подновявания, скрити такси, проблеми с прекратяването на договори.
Тези категории са приоритетни за интензивен мониторинг.
Как КЗП ще контролира забраната за поведенческа реклама към непълнолетни и уязвими групи?
Основната отговорност е на платформите и националния координатор (КРС), но КЗП ще участва, когато рекламите, насочени към деца или уязвими особи, водят до нелоялни практики. Комисията ще анализира жалби, проверява рекламни формати и ще си сътрудничи с КРС и КЗЛД при риск за невръстни потребители.
Фокусът е върху реклами, които подвеждат, предизвикват импулсивно пазаруване или не ясно показват търговския си характер.
КЗП готова ли е да анализира данните от рекламните регистри, които платформите трябва да поддържат?
Да. Опитът, натрупан от анализа на ценови данни и контрола на електронната търговия, ни позволява работа с големи обеми информация. Няма да се извършва „масово наблюдение“, а ще бъдат реализирани целенасочени проверки при рискови ситуации за потребителите, по постъпили сигнали или при индикации за системни нарушения.
Рекламните регистри ще ни помогнат да следим рекламодателите и оценим законността на таргетирането.
Как оценявате подготовката на българските онлайн посредници да публикуват прозрачни правила за модериране, реклама и алгоритмични препоръки?
Големите платформи и добре познати онлайн търговци вече адаптират правилата си към изискванията на DSA и предоставят по-ясна информация. Препятствията съществуват основно при по-малките платформи, които често ползват шаблонни или непълни текстове и не указват начина на модериране и работата на препоръчващите системи.
КЗП ще подкрепя бизнеса в усилията за повишаване на прозрачността и ще налага санкции за практики, които подвеждат потребителите или ограничават правата им.
