В България най-бедната страна в Европейския съюз, изоставени села и изоставени къщи са обичайна гледка, пише Ал Джазира.
Това е и начина, по който е изглеждало до скоро село Одринци на границата с Гърция. В един момент то е имало само двама жители: 85-годишната пенсионерка Руска Димитрова и Владо – овчар, който се грижи за дузина животни.
Но после идват германците – 14 възрастни и пет деца. Купуват осем изоставени къщи и ги ремонтират. Купуват животни – коне, магарета, овце, кози, кучета, котки, кокошки, гъски. И започват да живеят, както хората са правили преди векове. Без електричество. Без моторизирани машини. Без електронни джаджи, като например мобилни телефони и интернет. Тяхното ежедневие се състои в медитация, работа на нивата и безброй дискусии за смисъла на живота. Днес, две години след пристигането си, общността води самостоятелно съществуване и почти няма контакт с външния свят.
„Ние не искаме да имаме нищо общо със западния свят и неговата експлоатация на ресурсите на Земята. Искаме да бъдем отново в контакт с природата. Живеейки тук, това ни позволява да размишляваме за живота, за природата и да се съсредоточим върху духовното си съществуване”, разказва Юрген Хъммс.