Малко актьори могат да му се опрат – и на таланта, и на енергията, и на погледа. Появи ли се г-н Ал Пачино на екрана или на сцената, всички погледи се вперват в него. Останалите актьори наоколо някак посивяват, размиват се на безфокус и все едно ги няма. Май само Робърт Де Ниро има силата да стои срещу него и да не изглежда дребен.
Не е полезно за кариерата да си партнираш с Алфредо Джеймс Пачино. Вижте само какво се случи с иначе приятното момче Крис О’Донъл след „Усещане за жена“ (1992). Ролята му, уж също главна, така избледня покрай придружавания от него сляп полковник Франк Слейд на Пачино, че оттам нататък Крис успя да се вреди само като придружител на Вал Килмър и Джордж Клуни в два посредствени „Батман“-а и дотам – повлякоха го сериалите средна ръка.
Почти невероятно, но е факт: Ал Пачино има само един Оскар за главна роля – точно в „Усещане за жена“, който пък от своя страна не е велик филм (макар и с награди, включително Златен глобус), а поамериканчен, елементаризиран и средношколски римейк на класическия италиански „Ухание в мрака“ (1974) на Дино Ризи (там в ролята е покъртителният Виторио Гасман). Преди ролята в „Усещане за жена“ Ал Пачино вече е бил тревожен Франк Серпико в „Серпико“, налудничав Тони Монтана в „Белязаният“, невротизиран Франк Келър в „Море от любов“ и най-вече бил е 3 пъти убийствен Майкъл Корлеоне в „Кръстникът 1,2,3“.
Именно „Кръстникът“ е и най-любопитната нишка в кариерата на Ал Пачино. Първо: родът му е от сицилианското село Корлеоне, макар историята, написана от Марио Пузо да е измислена и да няма нищо общо с Ал. И второ: когато режисьорът Франсис Форд Копола (след дълги колебания) все пак го избира за ролята на Майкъл Корлеоне, той изобщо не си дава сметка какво ще последва. Затова и за „Кръстникът 1“ (1972) Ал Пачино получава хонорар от точно 35 хиляди долара и нито цент повече. Още по време на снимките, но особено след премиерата на филма става ясно, че това дребничко италианче (167 см., даже Лео Меси е по-висок от него!) никак не е случайно.
Затова и две години по-късно „Кръстникът 2“ (1974) вече има подзаглавие „Майкъл“, а заплатата на Ал Пачино е станала 500 хиляди долара + 10% от печалбата на филма. Колко е печалбата – не знаем, но е много, бъдете сигурни. За третия „Кръстник“ (1990) нещата вече са ясни и само хонорарът на Ал е чисто 5 милиона долара, за другите екстри не говорим.
В „Кръстникът 2“ Ал се оказва за пръв път в един филм с другото актьорско чудовище с италиански корени – Робърт Де Ниро. Иронията е, че във филма двамата нямат нито една секунда заедно на екран – Де Ниро играе дон Вито Корлеоне на млади години (на стари е Марлон Брандо), т.е. бащата на Майкъл Корлеоне. Но на бебето Майкъл. Двамата всъщност се сблъскват очи в очи едва през 1995 г. в жестокото криминале „Жега“, което до ден днешен се върти по телевизиите като еталон за добро, смислено екшън кино. Класическия им диалог за жегата зад ъгъла прилагаме тук.
Впоследствие Ал Пачино играе често в театрални постановки на Бродуей (с неизменен успех), снима се в още много филми, някои от тях нелоши. Но очевидно има или лош късмет, или лоша преценка. Не винаги, но честичко отказва роли във филми, които по-късно придобиват култов статут, обаче с друг актьор в главната роля. Ето някои от най-фрапантните му грешки:
- „Междузвездни войни“ (1977) – ролята получава Харисън Форд.
- „Крамър срещу Крамър“ (1979) – ролята получава Дъстин Хофман.
- „Апокалипсис сега“ (1979) – ролята получава Мартин Шийн.
- „Роден на четвърти юли“ (1989) – ролята получава Том Круз.
- „Хубава жена“ (1990) – ролята получава Ричърд Гиър.
- „Аленият прилив“ (1995) – ролята получава Джийн Хекман. Днес Ал Пачино става на 83, а това вече не е въпрос на избор или късмет. Да е жив и здрав!Още новини за култура – четете тук
