Албена Костадинова е председател на фондация „Индирома 97“, базирана в град Куклен. Тя оглавява неправителствената организиция от самото й основаване преди 26 г. досега. Три мандата вече е общински съветник. Ползва се с авторитет сред местното население и в цялата Пловдивска област заради успешната си работа сред ромите и десетките осъществени проекти за интеграцията им.
Защо решихте да създадете „Индирома 97“ и какви са най-големите успехи на екипа ви?
След промените в България през 1989 г. се закриха много предприятия. Първите, останали без препитание, бяха ромите, тъй като работодателите искаха квалифицирани кадри. Затова решихме да направим фондация, която да помогне на представители на етноса да се ограмотят и да получат умения в определени области. Първият ни проект беше със словашка организация за обучение на 60 строители. Те се реализираха и това ни накара да продължим с професионалните курсове. Досега сме обучили много роми.
Работим много и с родители, особено с майките. Убеждаваме ги колко е важно образованието. Ахилесовата пета на ромите е обучението на момичетата – то не се смята за ценност. Разясняваме на семействата вредата от ранните бракове и ражданията. С удовлетворение мога да кажа, че вече се забелязва промяна в стереотипите – все повече ромски момичета завършват средно, омъжват се на 25-26 г., дори вземат шофьорски книжки, което си е истинска революция. Има немалко случаи, когато жени над 40 г. решават да продължат образованието си.
В момента успешно изпълняваме проект за повишаване на капацитета на педагогическите специалисти за работа в мултикултурна среда. Обучители учат преподавателите как да стигнат до родителите и да ги убедят в ползата от просветата.
Много полезен за ромското население в Куклен беше проектът ни за разпознаване на фалшивите новини, който приключихме наскоро. Хората от етноса са податливи на фейк новини, някои от които нанасят голяма вреда. Например преди няколко години беше плъзнал слух, че из страната обикаля бял бус от чужда държава и отвлича ромски деца. Тогава много семейства спряха децата си от училище. Най-масово беше в Сливен. Държавните институции и неправителствените организации тогава положиха огромни усилия, за да убедят ромите, че това е фалшива новина.
Каква дейност развива центърът на фондацията в Куклен?
Той е разгърнат върху 270 кв.м площ и разполага със съвременно оборудване. Дейностите му са много и разнообразни. Една от тях е рехабилитация за хора с увреждания. Центърът помага не само на ромите, но и на цялото население на Куклен с информация. На ден преминават около петдесетина души. Въпросите им са от различно естество – питат как да си извадят ТЕЛК, как да се регистрират като безработни, да получат пенсии и т.н. В много случаи лично придружавам посетителите до съответните институции, тъй като не могат да се оправят сами. Дори са ми давали пълномощни за банки. Служителите пък там се чудят тия хора нямат ли деца, че аз им върша услугата. Отговарям им, че имат доверие на мен и „Индирома 97“. А това е изключително важно за успешната работа на една неправителствена организация. За мен като съветник са полезни срещите с клиентите на центъра ни, защото така научавам от първа ръка какви са проблемите и запознавам с тях общинския съвет.
В повечето населени места у нас ромите са отделени в махали. Как е в Куклен?
В Куклен ние, ромите, живеем сред другите. А това е много важно за интеграцията ни. Хората от етноса се стремят да имат такива битови условия, каквито и останалите. Затова много от местните роми работят в чужбина и инвестират в имотите си. Направили са си всякакви удобства. Елате да видите какви къщи са вдигнали!
Немалко влагат припечелените пари и в образованието на децата си – издържат ги да учат висше. Жалкото е обаче, че щом получат дипломите си, заминават в други държави. Причината е, че в България все още има разделение по етноси и на различните не се дава шанс за добра реализация. Затова и моят син, след като завърши висше, се установи в Лондон. Там не виждат в него циганин, а човек, който може да се развива. В момента учи бизнесадминистрация и мениджмънт, за да повиши квалификацията си, а снахата – графичен дизайн.
През последните години все по-открито се говори за насилието над жените в нашето общество. Дава ли се гласност на този проблем при ромите?
За съжаление тормозът – физически и психически, съществува и в ромските семейства. Работим с жертвите и радостното е, че повечето от тях започват да се противопоставят на домашното насилие. Ромките осъзнават, че имат човешки права и никой няма право ги унижава.
Прави ли държавата според вас необходимото за интеграцията на етноса?
Не. На много места в страната, където живеят роми, инфраструктурата е в трагично състояние. Улиците са без настилка и хората газят кал до колене. Липсва канализация, тоалетните са външни, а някъде дори няма питейна вода. Все още пред очите ми е една ужасяваща гледка, на която попаднах при посещение на ромска къща в пловдивско село. Водата за пиене извираше от тръба от земята, а постройката, в която живееше семейството с няколко деца, беше без врати. Вместо прозорци имаше черджета.
Политиците трябва да помислят за подобряване на битовите условия на ромите. Ние сме потенциал, който държавата може да използва. Хората от етноса не искат палати, а нормални жилища с ток и течаща вода, до които да стигат, без да стават целите в кал и прах.
Още актуални интервюта – четете тук
