Автошарж: Влизането и излизането от властта не е повод за гордост или за трагедия. Имало е работа за вършене, свършил съм я.
…смених амплоато си.
Непрекъснато го меня. След като на тазгодишния медиен фестивал в Албена получих награда за най-добро музикално предаване, ме попитаха как съм успял да изляза начело, без да съм професионален журналист. Отговорих, че само три години съм бил министър и цели пет водещ. Затова съм по-добър пред микрофона.
Наскоро завърших серия от интервюта с изявени журналисти, която нарекох “Наопаки”. Сега подготвям новата серия “Отстрани”. В нея ще разпитвам бивши министри какво мислят за властта, след като са я опознали отвътре. Нищо чудно да се опитам да режисирам и филми. Майтап!
Александър Божков
Днес е една августовска дата, на която е роден Сашо Божков. Отиде си пак през август – на 23-и. Беше икономист, и министър, и вицепремиер в две правителства, и философ, и поет, и разбирач – още на музика и на души. Влизаме в неговия още жив блог „Мисли, музика за душата“. Има защо. Той говори оттам и днес за и на България.
20.11.2008 08:24
Онзи ден, докато обяснявах на слушателите на Пролет Велкова по „Дарик радио” за кризата ……. усетих, че съм се включил неусетно в общия хор на мрачните пророци, които се надпреварват да развиват лоши сценарии за България през следващата 2009 година.
Припомних си и класическото определение за болния човек, който, след поредица от погълнати медикаменти и направени процедури изпада в криза, след което или започва да оздравява, или си отива от този свят. Ако лекарствата и процедурите са добре подбрани и правилно приложени, човекът оздравява. Ако умре, обикновено казват, че така му е било писано, но всъщност не искат да си признаят, че нещо са объркали или недонаправили.
С това иносказателно начало се опитвам да преместя себе си и останалите, които говорят за световните и местните проблеми, от удобната позиция на многознаещи оракули за очевидното, към трудната и рискована задача да предложим как и с какво да преборим кризата. Задачата е трудна, защото не съществува много световен опит в измъкването от глобални финансови и икономически кризи. Задачата е и рискова, защото е напълно възможно някой да реши да прилага на практика тези предложения, да се похвали, че се е вслушал в съветите на експертите, а изпълнението им да доведе до съмнителни или направо лоши резултати.
Все пак аз се престрашавам (вероятно защото си мисля, че едва ли ще ме слуша точно това правителство) и ще се опитам да формулирам десет стъпки на държавата, които според мен ще помогнат на България да излезе от кризата в много по-добро икономическо и политическо здраве.
Предупреждавам, че никоя от тези стъпки няма да предотврати или спре кризата. Някои от тях дори ще бъдат доста болезнени. Но именно наличието на криза трябва да ни даде сила да извършим трудното, за да вървим после уверено напред. Уверихме се вече, че когато ръстът на брутния продукт е 7 на сто, доходите се увеличават годишно с 20 на сто, а частният сектор успява някак да се пребори с всички административни безумия и пак да печели, никой не събира смелост да прави нужни, но болезнени реформи. Кризата принуждава управлението на държавата да се раздвижи и да свърши важни неща.
Или поне така ми се иска.
Ето десет важни неща, които според мен трябва да се свършат по време на кризата:
- Максимално оползотворяване на парите от европейските фондове.Тук не става въпрос за добри пожелания, с каквито изоблства сегашната риторика на правителството. Част от парите ни са спрени поради комбинация от корумпираност и некадърност на органите, които трябва да ги заявяват, управляват и контролират. Друга част не знаем как да си поискаме и затова не получаваме. В условията на криза тези пари стават особено важни, защото чрез тях могат да запазят бизнеса си много български фирми, те заместват значима част от спрения кредитен ресурс, те оставят на работа много хора, които иначе биха се превърнали в безработни. За да има истинска промяна в усвояването на парите от Европа, тяхното управление по всичките оперативни програми трябва смело и безапелационно да бъде извадено от ръцете на немотивираната администрация и по един прозрачен и конкурентен начин да бъде предоставено на компетентни местни и чужди специализирани фирми, които да имат чисто финансовата и професионална мотивация да оползотворят максимума от парите, отредени за България.
- Създаване на много атрактивна среда за преки чуждестранни инвестиции. Много атрактивна значи наистина много атрактивна. Не някакви козметични промени в няколко нормативни акта, а безпощадно премахване на всякакви бюрократични ограничения и корупционни капанчета пред тези, които биха инвестирали у нас по време на кризата, активна политика на търсене и насърчаване на фирми, които иначе не биха се сетили за България, създаване на „инвеститорски рай”, сравним с най-успешните в света. Това може да означава, че някои местни „олигархчета” ще останат без далавера, някои политици и техните партии – без рушвети и спонсорства. Кметове и областни управители ще трябва да се размърдат, за да вършат бързо и ефективно това, за което са избрани или назначени. Важното е инвеститорите да изберат България.
- Създаване на гъвкави социални мрежи за новите потенциални безработни. Това е един от малкото случаи, когато държавата ще трябва да се намеси с истински пари. Кризата ще принуди много от фирмите да намалят и понякога да спрат производството си и да оставят временно без работа дори и някои от най-ценните си специалисти и работници. За тези случаи работодателите, солидарно с държавата, трябва да поемат заплащането на тези хора, дори и в намален размер, докато фирмите отново намерят поръчки, за да могат да отворят веднага, а не тепърва да събират разпилените си екипи.
- Инвестиции в квалификация и преквалификация на работната сила.Тук държавата също ще трябва да направи някои разходи, но несравнимо по-важна е организационната и координационната роля на министерствата на труда и на образованието. Освободените поради кризата по-ниско квалифицирани работници и специалисти от различни предприятия трябва да получат възможността да постъпят веднага в школи за доквалификация и преквалификация, където да получават и прилично заплащане, докато учат. Това заплащане ще бъде осигурено солидарно от държавата и конкретни работодатели срещу ангажимент за постъпване на работа в съответно предприятие при първа възможност, ако работникът е показал добри резултати в обучението.
- Радикално обновяване на програмите и кадрите в средното образование. Кризата ще изкара на пазара на труда достатъчен брой млади хора с подходящо образование, които да бъдат привлечени като учители в една бързо модернизираща се образователна система с много по-практическа насоченост на учебните програми. Конкуренцията за всяко учителско място ще накара и много от сегашните учители да разкрият истински потенциалните си възможности. Така под натиска на кризата ще се обнови кадрово и програмно цялата система на средното образование.
- Стимулиране на университетите за модернизация и развитие на изследователска дейност. Гъвкава система от стимули трябва да подпомогне развитието на връзките между бизнеса и научния потенциал във висшите училища. Край университетите държавата трябва да подпомогне изграждането на инкубатори и бизнес паркове. Важна роля тук ще имат общините, на чиито територии ще се осъществяват тези иновационни проекти. Те трябва да получат нормативната и административната свобода бързо да решават инфраструктурни и комуникационни проблеми за целите на дейността.
- Стартиране на решителна реформа в здравеопазването. Тя вече е закъсняла и без да има криза. При намаленото парично обръщение и относителното обедняване на множество хора по време на кризата, от съществено значение е оптимизирането на разходите в здравеопазването, гарантирането на профилактика и лечение на голям брой хора по драстично по-добър начин от сега. Така държавата ще може да предотврати още едно огнище на социално напрежение, а такива по време на кризата ще има достатъчно и без тези в здравеопазването.
- Активизиране и радикализиране на реформата в публичната администрация. До момента реформата в публичната администрация се извършва без цялостна концепция и стратегия, а мотивацията на държавните служители е минимална поради липсата на реална конкуренция за местата им. Време е длъжностите в администрацията да се оптимизират, да станат по-малко, но да предлагат по-добро заплащане, а конкуренцията за всяко място ще се осигури от освободените служители и работници от частния сектор поради кризата, както и от завърнали се по същата причина българи с добра квалификация от чужбина.
- Ускоряване на процеса на административна и финансова децентрализация. Предоставянето на много повече правомощия и задължения на местните власти ще децентрализира вземането на решения за справяне с конкретни аспекти на кризата, ще създаде здравословна конкуренция между различните общински администрации и общински съвети за привличане на финансов и инвестиционен ресурс, ще повиши „насила” капацитета на местната власт да взема решения и да действа самостоятелно. Качеството на живот в една община и населено място много по-ясно ще зависи от способностите на хората, избрани на местни избори, с което ще се промени и отношението на избирателите към тези избори, рязко ще се повишат критериите при вота.
- Фундаментална реформа на правната система. Нищо от гореизброеното няма да бъде извършено успешно, ако огромен брой търговски, имуществени, административни и частни спорове продължават да не се решават с години и блокират работата на бизнеса, на централната и на местните администрации. От друга страна липсата на сигурност при защитата на имуществото на фирмите и хората, безсилието на правоохранителните органи пред мафията и организираната престъпност, ще опорочи всяка от инициативите за излизане от кризата. Затова е задължително Народното събрание да намери сили за много по-радикални промени в правораздавателната и правоохранителната система, които да гарантират ефективността и чесността им.
Това са моите десет стъпки през кризата. Вярвам, че са правилни и ще донесат добри резултати. Кой ще ги приложи? Вие, избирателите, ще кажете!
