„Алфа Рисърч“: Електоралната подкрепа на ГЕРБ и БСП не се разширява, очаква ги люта битка за гласове

След края на Европредседателството правителството на ГЕРБ и „Обединени патриоти“ губи инерцията от него и външнополитическия си фокус, донесли му повишен кредит на доверие през юни, показва регулярното тримесечно национално представително проучване на агенция „Алфа Рисърч“, проведено в периода 23-30 септември 2018 г.

Вътрешнопартийните скандали и взаимни обвинения между патриотите, както и поредицата от проблеми през лятото, засегнали различни социални групи – чумата по животните, сривът в Търговския регистър и особено, трагичният инцидент край Своге – повишават критичността на общественото мнение към начина, по който управляващите се справят със задълженията си.

Парламентарната опозиция, в лицето на БСП, запазва подкрепа сред традиционните си избиратели, но визията й за България не се припознава от по-широки кръгове като алтернатива, способна да отговори на обществените очаквания.

Правителството отбелязва спад от 1% и ръст в негативните оценки от 41% до 43%. Същият тренд бележи и персоналният рейтинг на министър председателя (редуциране на доверието от 37% на 33%, с което се връща на нивата от месец март).

Що се отнася до министрите, няма значима промяна в персоналните им рейтинги, с изключение на един стремителен пробив към върха – този на спортния министър Красен Кралев. Домакинството на три световни първенства го изстрелва до първото място за „най-успешен министър“ (25.1%), и до второ в общия индекс на доверие, веднага след вицепремиера Томислав Дончев. Външният министър Екатерина Захариева запазва трето място, следвана от Лиляна Павлова, министъра на културата Боил Банов и военния Красимир Каракачанов.

Събитията, които анкетираните определят като най-значими за изминалия период, показват кои са факторите, повлияли в най-голяма степен върху равнището на доверие към властта и коалиционните партньори.

„Топ 6“ събития включват:

• катастрофите по пътищата и инцидентът край Своге (51%);
• поскъпването на природния газ (36%);
• реакциите на властите срещу разпространението на чумата по животните (32%);
• напрежението между правителството и президента (31%);
• смяната на министри от правителството (28%);
• конфликтите и обвиненията между лидерите на ОП (25%).

Две трети от анкетираните са на мнение, че противоречията в управляващата коалиция се изострят, 31% са на противоположното мнение. Освен преките негативи, които всеки конфликт носи, тези публични взаимоотношения залагат и по-дългосрочни капани. Те атакуват „отвътре“ основното послание на ГЕРБ, за стабилността. Някак неубедително е нестабилна коалиция да произвежда стабилност в обществото.

Другата очертала се ос на напрежение през изминалото тримесечие – между ГЕРБ и президента – води до леко отстъпление в позициите и на държавния глава. Положителното отношение към него намалява от 54 на 52%, а отрицателното нараства от 11% на 17%. Най-силна е промяната сред избирателите на ГЕРБ. Ако през юни около 45% от тях имаха доверие на президента, сега делът им намалява до 35 на сто. Сред останалите социални групи президентът се ползва с преобладаваща подкрепа. Това показват и отговорите на директния въпрос „Кой носи основната вина за конфликтите и напреженията между правителство и президент?“. Според 66% вината е основно на правителството, според 34% – на президента. За разлика от мнението на избирателите на ГЕРБ, които в мнозинството си са лоялни към правителствената позиция, реакциите на симпатизантите на „Обединените патриоти“ са по-близо до средното за страната и демонстрират по-слабо одобрение за поведението на коалиционния партньор.

След леко съживяване през юни, рейтингът на парламента отново тръгва надолу (от 14% до 12%). Единствено председателят му Цвета Караянчева успява да запази по-висок кредит на доверие (20% положителни срещу 29% отрицателни оценки).

Традиционно критична остава оценката за дейността на институциите в сферите на сигурността, вътрешния ред и правосъдието. Работата на главния прокурор одобряват 9% срещу 41% неодобрение. Леко подобрение е налице в мнението за оценката на съда, която нараства от 8% до 14%. Всеки пети продължава да е доволен от дейността на полицията. И съдът, и полицията обаче получават около 40 % на критика.

Предвид предстоящите догодина два вида избори – за Европейски парламент и за местна власт – и тяхното значение за мандата на сегашното управление, очевидно всички действия на политическите формации трябва да бъдат четени през призмата на техните стратегии за тези два вота. В този смисъл, съдейки по неотдавнашния вот в Европарламента по повод санкциите срещу Унгария, всички български партии без ДПС, се придвижват в посоката, изразявана от Виктор Орбан. Ако обаче въпросът се постави не конюнктурно, а на принципна основа – при кой вариант могат да се решават по-добре проблемите на Европа, включително на малки страни като България, общественото мнение съвсем не е така еднозначно, а напротив, твърде разделено. 54% смятат, че при по-голяма интеграция и силен ЕС ще има повече ползи за Европа и за страни като България, а според 44% по-добър за България е вариантът по-малка интеграция и по-слаб ЕС.

Както при всички европейски избори, така и при предстоящите, местните теми ще имат важно значение, но с оглед ситуацията в Европа може да се предположи, че този идеологически дебат ще доминира и в националните кампании. Аргументите за или против всяка една от позициите могат да се окажат важен фактор за избирателите и да наклонят везните в определена посока.

Към момента електоралната картина в България се очертава твърде интересна и с потенциал за различни линии на развитие до европейските избори. В резултат от ръста на критичните настроения сред избирателите, партиите от управляващата коалиция и техните лидери губят доверие, което обаче не се трансформира към опозиционните формации и лидери.

• ГЕРБ намалява с 2.3% електоралната си подкрепа в сравнение с юни и се установява на 22.2%. Така губи комфортната си преднина пред БСП. В края на септември ги делят само 2.5%;
• БСП остава на практически същите си позиции от юни (19.7%), без да привлича нови избиратели. Намаляването на дистанцията се дължи изцяло на свиването (моментно или дългосрочно, още е рано да се каже) на ГЕРБ. Ключовият проблем пред Корнелия Нинова е, че не успява да легитимира партията като алтернатива на ГЕРБ и да предложи убедителни за българските граждани визия и модел на управление. Поради това те не успяват да надскочат електоралния си таван, на който стоят от дълго време насам;
• Регистрираната още през юни частична загуба на електорална подкрепа за патриотите, се затвърждава и през септември. С 4.7% вот от всички избиратели те биха прескочили парламентарната бариера, но низходящият им тренд ги поставя в по-слаби позиции. Освен това, както БСП, така и ГЕРБ частично влизат в тяхната реторика, което също е фактор за разколебаване и преместване на избиратели;
• Нов елемент в електоралната картина е ранната мобилизация сред избирателите на ДПС. Обикновено вотът за Движението започва да нараства в проучванията около месец преди вота. Сега обаче, само за три месеца достига до 6.6% деклариран вот, което може да се дължи както на специфична вътрешно-партийна мобилизация, така и на по-голямото самочувствие за тежестта на партията;
• Както и в предишните проучвания Воля остава под 4%-та бариера;
• Лек ръст се наблюдава при Демократична България (2.9%). Едва следващите месеци ще покажат накъде ще върви подкрепата за извънпарламентарната опозиция, която започва да става по-разпознаваема, но все още слабо привлича фрагментираните десни избиратели.

Макар да оставя впечатление, че избори в момента биха произвели относително същата политическа ситуация, подкрепата за всяка от основните партии е твърде неустойчива. Респективно, и управляващите, и опозицията ги очаква оспорвана битка за гласове в предстоящите през 2019 г. европейски и местни избори.