Четиридесет години след премиерата си, „Амадеус“ е спечелил осем награди „Оскар“, четири награди БАФТА и четири „Златен глобус“, пробуждайки интереса на зрителите от различни краища на света към магията на Моцарт, отбелязва британското издание „Гардиън“.
Милиони хора закупиха саундтрака на филма, който остава един от най-продаваните класически албуми с над 6,5 милиона продадени копия по света. Филмът дори вдъхнови хит – Rock Me Amadeus на Фалко, който стана първата песен на немски, оглавила класацията „Билборд“ в САЩ.
На 21 декември британската телевизия „Скай“ ще излъчи минисериала „Амадеус“, вдъхновен от пиесата на Питър Шафър от 1979 г., която е основата на филма на Милош Форман от 1984 г. Със стремежа към кратки формати, „Гардиън“ задава въпроса дали това ще привлече нова аудитория към музиката на Моцарт.
„Музиката играе основна роля в сериала“, твърди музикалният директор на проекта Бенджамин Холдър.
В петте епизода са включени около 115 произведения на Моцарт, които, макар и кратки, предоставят ясна представа за неговото творчество.
„Има сериали, където историята се развива в миналото, но музиката е съвременна. При нас концепцията е различна“, споделя музикалният супервайзър Шантел Ууднат. „Включени са и други композитори – Салиери, разпалващо присъствие, заедно с фрагменти от Хайдн и Бах, както и народна музика от Турция и Унгария, за да покаже културния микс, формирал Виена.“
Холдър добавя: „Музиката на Моцарт е неотразима. Той е бил като рок звезда за своето време.“
Уил Шарп, играещ Моцарт, е учил пиано няколко месеца, за да се подготви за ролята. Това е неговият първи контакт с музиката на гения.
„Не бях слушал оперна музика преди, но по време на репетициите и снимането, започнах да я възприемам“, казва той. „Музиката е изключителна – някои части са игриви и леки, а други – тъмни и величествени.“
Рори Киниър, който играе музикалния любител Йозеф Втори, се сблъсква с различни предизвикателства на снимачната площадка. „Рори е впечатляващ пианист“, споделя Холдър. „Трудно беше да се направи така, че той да изглежда правдоподобно, когато пропуска нотите в парчето на Салиери в първия епизод.“
Саймън Калоу, който изигра Моцарт в оригиналната пиеса на Шафър през 1979 г., коментира: „Питър Шафър разруши идеализирания образ на Моцарт, който е оцелява почти 200 години, и помогна да се оформят представите за него, които имаме днес. Той отвори нови перспективи за много хора, които не бяха привързани към Моцарт или нямашеха представа за творчеството му.“
Мартин Кълингфорд, редактор на списание „Грамофон“, приветства новия сериал. „Всички медийни прояви, които правят класическата музика достъпна, са изключително важни“, заявява той. „Може би много хора просто не са имали възможността да срещнат Моцарт и ако това ги впечатли, следвайки това, може да настъпи промяна.“
Запитван за възможността поколението Z да възприеме Моцарт както поколението X, той казва: „Границите между жанровете изглеждат наистина разкривени, тъй като стрийминг услугите позволяват лесно разширение на обхвата.“
Холдър добавя: „Кратка версия на известната ария от Кралицата на нощта от „Вълшебната флейта“ ще бъде включена в петия епизод. Надявам се, че след като зрителите я видят, ще си кажат: „Уау, това е наистина величествено.“
Двамата споделят мнението на покойния диригент сър Невил Маринър, който с оркестъра си The Academy of St Martin in the Fields записва музиката за филма от 1984 г. и оценява факта, че той запознава широка аудитория с творчеството на Моцарт.
В подкаст от 2015 г. той сподели спомените си от работата с Форман (пристигнал в Девън, за да обсъждат музиката с „много голяма унгарска наденица за уикенда“, а също така играли тенис – „беше доста добър, но не спечели“) и актьора Том Хълси.
„Младите хора понякога се чувстват некомфортно с класическата музика на мащабни събития – симфонични концерти и опери. Филмът беше като врата, през която да влязат“, заключи Маринър тогава.
