Човек, като му се налага по цял ден да чете разни неща из нета, ще не ще получава някои впечатления, които се самонатрапват, даже и да не му харесват. Установявам, че коронавирусът май не е лош за всички, както се очакваше. Пандемията даде хлорофил за разлистване на легиони известни и неизвестни интелектуалци и псевдоинтелектуалци да се упражняват на тема последици, промени и Нов световен ред /под това обаче всеки си разбира каквото му харесва/ след нея. Разбира се, това са предимно „мислители“, които се самоквалифицират като „леви“, а някои като „обективни“, макар че ако почнеш да ги чепкаш де им е лявото и обективното, отдолу обикновено се показват обикновени прокремълски дърдорковци.
Какви ли не мрачни предсказания чуваме и ще продължаваме да чуваме – че се разпада сегашният либерален ред, ще си отидат демокрациите, идват централизираните национални държави, коронавирусът показал несъстоятелността на глобализма, който разпространил пандемията и т. н. Плещят го това не само минаващи за експрети медийно познати лица, но и хилядите невежи анонимници в социалните мрежи.
Обаче сериозни доказателства – никакви. Само умозрения.
Аман от глупости.
Примерче – нелепите сравнения как мерките за подпомагане направили от консервативна Британия социалдемократическа държава или нещо такова. Демек олевявя работата, лошо се пише на либералите, дето управляваха досега. Просто е смайващо как от нормални неща се правят глобални изводи и едни аварийни действия се интерпретират като причастни към стандартни политически философии. И това го правят и сериозни анализатори.
А, още едно примерче – Черната смърт през 14 век е избила половината от населението на Европа. Вярно, донесена е от Азия, но феодалната изолация не е помогнала много и пандемията е ударила цяла Европа. А тогава глобализъм – йок. Просто хората се движат, за да има напредък, и това не е въпрос на глобализъм, либерализъм или какъвто и да е -изъм, но си има естествени рискове, които няма да изчезнат никога.
Прокоби не липсваха и след атентатите от 11 септември, когато САЩ затегнаха граничния режим и контрола, а „левите“ рупори анализираха и обявиха едва ли не края на демокрацията и на фокусирането върху човешките свободи. Разбира се, тези прогнози не се оправдаха и макар че някои строги мерки си останаха, животът си продължи и нито западната либерална демокрация се разпадна заради тероризма, нито Щатите станаха тоталитарна държава.
Какво толкова сте учудени, дами и господа „анализатори“, че в трудно време се вземат идеологически нетипични решения и че биологията може да наложи да ограничим свободите и размаха на дейностите си? Кое обаче налага нещата да се променят из основи, когато пандемията отмине?
Да, някои неща няма да са същите.
- ще има управници като Орбан, кито ще използват случая да налапат кокала на властта, ако може до другия му край, и след пандемията я го пуснат, я не;
- ще трябва да има основна реформа на здравни системи, за да са по-готови за такива случаи, отколкото бяха сега;
- ще има преосмисляне на някои международни отношения в светлината на темата за солидарността;
- може да има промени в някои международни институции или дори отпадане и поява на нови;
- може и сигурно ще има още други по-големи или по-малки изменения, които сега не се виждат на хоризонта, но ще се избистрят в хода на кризата.
Всичко това е възможно. Но има ли нещо, което да дава индикация за някакъв Нов световен ред, базиран на капсулиране, сепарация, забрани и ограничения? Не. Намираме се в страховита икономическа криза, породена от опасна болест /да ме прощават тия, дето смятат коронавируса за измислица – лекарите, които обяснават, че е опасен, са по-убедителни/, но тя ще мине, както, за щастие, всички други кризи досега.
Животът ще се промени в някаква степен след коронавируса и това е нормално, защото от всички трудности умните народи и управници си вадят изводи и това е в основата на просперитета им. Но има неща, които не могат да бъдат променени.
- свободните хора работят по-ефективно и резултатно;
- бизнесът е по-успешен и печеливш, когато има възможност да се развива и в международен план;
- големите проекти са по-лесни за реализация с общи усилия, околкото ако всеки ги прави сам за себе си;
- демократичните общества са икономически НЕСРАВНИМО по-развити и проспериращи от недемократичните и това е лесно проверимо на всякакви нива.
Е, кое от тези неща няма да е в сила след пандемията, така както беше и преди нея, че да го променяме?
Никое. И нещата ще се наместят отново, както стана в САЩ след атентатите. И както стана с развитите западни демокрации след Втората световна война – те успяха да преминат към нормален живот, докато СССР и сателитите му, които налагаха различни ценности, си останаха милитаризирани общества, докато им се наложи да се преустроят.
Е, имам лоша новина за вестителите на Новия световен ред. Още не му е дошло времето. И засега не се вижда как ще дойде, защото коронавирусът е страшен, ама недостатъчно.
Ако се види, ще ви кажа.
