Преките чуждестранни инвестиции (ПЧИ) от САЩ надхвърлят 5,5 милиарда лева към края на 2021 година, а тези от Канада са повече от 1 милиард лева.
Това показват данните във втория доклад „Икономическото партньорство между България и САЩ: инвестиции, работни места и търговия (1990 – 2022)“ на Американската търговска камара в България (АТКБ), изготвен от Института за пазарна икономика (ИПИ).
Според данните общите американски инвестиции в България представлява ръст спрямо последно наблюдаваните данни към 2016 година.
Броят на компаниите се увеличава с 31 процента, а на заетите в тях – с 43 на сто. Приходите на дружествата с преобладаващо американско участие в капитала (включително и като краен собственик на инвестицията – бел. авт.)
Държавният бюджет за 2024 г. влиза на първо четене в пленарната зала
растат с повече от 43 процента, а ПЧИ се увеличават с повече от 23 процента или с над 1 милиард лева, съобщава БТА.
Балансовата стойност на дълготрайните материални активи на американските компании в България надхвърлят 4,1 милиарда лева към края на 2021 година, като само за тази година са направени разходи за близо 280 милиона лева за придобиване на нови активи.
Средната брутна работна заплата на заетите в компании с произход САЩ е
над два пъти по-висока от тази за страната,
обобщават авторите на доклада и уточняват, че няма нито една община и икономически сектор в България, в който възнагражденията да не са по-високи от средните за страната.
Лъчезар Богданов, главен икономист на ИПИ, уточни, че е направена проверка при 1000 компании за крайния собственик на капитала.
Именно това е и причината да се отчита съществено разминаване между отчитаното от БНБ и наблюдаваното от ИПИ в доклада на АТКБ.
Според данните на БНБ, на базата на използваните по-горе методически указания, размерът на ПЧИ от САЩ в България не само не растат спрямо 2016 година, но и регистрират намаление в петгодишния период до 2021 – от 1,852 милиарда лева на 1,68 милиарда лева.
Съответно делът на ПЧИ от Канада възлиза на 39,9 млн. лева и на 90 милиона лева към 2021 година.
За сметка на това официалната статистика води Нидерландия, Австрия, Германия, Гърция, Италия, Великобритания, Кипър, Русия, Люксембург и Швейцария за основните 10 държави, от които идват ПЧИ в България.
Така мерени инвестиционните потоци, САЩ са на 13-о място с дял от 2,3 на сто.
Компаниите от САЩ имат съществен превес в преработващата промишленост, енергетиката, сектора на Информационно-комуникационните технологии (ИКТ), професионалните дейности.
„Значителният размер на ДМА в компаниите (по-специално в преработващата промишленост и сектора на производството на електроенергия) показват дългосрочна обвързаност и интерес от страна на чуждестранния собственик за развитие на компаниите и като цяло за участие в икономическия живот на страната“, тълкуват данните от ИПИ.
Американските инвестиции в страната се оказва, че не са териториално съсредоточени в най-икономически активните центрове на страната, а такива има в 11 български общини от пет района за планиране. Канадските компании са в три общини, показва докладът.
От гледна точка на заетостта и приходите на компаниите с американски капитал, съотнесени към общите приходи в самата община, тези инвестиции са от изключителна важност за Гълъбово, Исперих, Разград, Севлиево, община „Марица“ и Раковски.
България продължава да поддържа положителен търговски обмен със САЩ и към 2022 година – износът към САЩ достига 1,093 милиарда щатски долара, а вносът – 834 милиона щатски долара, се чете още в документа.
Там е видно, че 2020 година е преломна за активизиране на търговските контакти между двете страни.
В експортната листа на България към САЩ с водещо значение са отделни класове машини и части за машини, метали, фармацевтични продукти и земеделска продукция.
При вноса определящи са горивата. На отраслово ниво, най-голяма положителна промяна през последното десетилетие има при износа на услуги – телекомуникационни, компютърни и информационни. В случая става дума за ръст при тези услуги от над два пъти и половина.
Още новини от деня – четете тук