Mеждународнатa неправителствена организация за защита на човешките права „Амнести интернешънъл“ определи руския въздушен удар по театъра в украинския град Мариупол през март като военно престъпление. ООН пък докладва за атмосфера на страх и управленски произвол в Беларус.
„Амнести интернешънъл“ определи руския въздушен удар по театъра в Мариупол като военно престъпление
Mеждународнатa неправителствена организация за защита на човешките права „Амнести интернешънъл“ определи руския въздушен удар по театъра в украинския град Мариупол през март като военно престъпление, предаде ДПА.
Правозащитната организация е събирала доказателства за тази атака в продължение на три месеца и представи заключенията си в доклад, публикуван днес. Той съдържа 52 свидетелски изявления, 28 от които са от хора, които са били близо или вътре в театъра в момента на нападението.
„След продължило месеци подробно разследване, анализи на сателитни снимки и снемане на показания от десетки свидетели, ние заключихме, че ударът е очевидно военно престъпление, извършено от руските сили“, каза генералният секретар на „Амнести интернешънъл“ Аниес Каламар.
Организацията е почти сигурна, че на 16 март руски изтребител е пуснал две 500-килограмови бомби върху сградата, където били намерили убежище цивилни.
Най-малко 12 мирни граждани били убит при въздушния удар, а още много – тежко ранени, по данни на „Амнести интернешънъл“.
Смята се, че хиляди цивилни в Мариупол са били убити при руски въздушни удари по време на обсадата на града, която в крайна сметка приключи в средата на май, когато той беше превзет от Русия, отбелязва ДПА.
Атмосфера на страх и управленски произвол е обхванала Беларус, каза експерт на ООН
Атмосфера на страх и управленски произвол е обхванала обществения живот в Беларус, където нарушенията на човешките права са станали обичайна практика, а свободата на изразяване на мнение на гражданите е потискана, каза днес експерт на ООН, цитиран от ДПА.
Специалният докладчик на ООН за положението с правата на човека в Беларус Анаис Марин заяви, че изолираната източноевропейска държава е „обзета от страх“ заради авторитарната тактика на президента Александър Лукашенко, който е на власт от 1994 година.
Марин открои проведения през февруари спорен конституционен референдум, който беше масово осъден, като манипулиран. Референдумът проправи пътя на Лукашенко да си осигури още повече власт и пожизнен имунитет срещу наказателно преследване.
„Реформата, инициирана чрез този референдум, на практика засилва и систематизира пречките пред беларуските граждани да упражняват човешките си права“, каза Анаис Марин.
Тя отбеляза, че разширяването на прилагането на смъртно наказание за престъпления като планиране и опити за терористични актове е дълбоко обезпокоително.
„Изключително съм обезпокоена, че широката и неясна дефиниция за „терористични актове“ може да бъде интерпретирана така, че да включва действия, насочени към легитимно упражняване на основни права“, каза докладчикът при представянето на годишния си доклад пред Съвета на ООН за правата на човека.
„В Беларус независимите медии, културните и неправителствени организации на практика забранени, а правозащитни активисти и адвокати са тормозени“, заяви тя.
Срещу Лукашенко бяха отправени обвинения в убийства, изтезания и други сериозни престъпления срещу човечеството след кървавото потушаване на мирните протести, избухнали, след като той се обяви за победител на президентските избори през август 2020 година, смятани за манипулирани. Лукашенко не е признат за легитимен президент от Европейския съюз, отбелязва ДПА.
Още международни новини – четете тук.
