Като предлага роля на посредник в конфликта между Израел и Иран, руският президент Владимир Путин цели да възстанови влиянието на Москва в международната политика и да запази стратегическия си съюз с Техеран, посочват експерти.
Исторически погледнато, Русия е имала добри отношения с Израел, особено поради значителното присъствие на рускоговорящи в страната. Въпреки това инвазията на Русия в Украйна и военни действия на Израел в Газата, засегнати от критиките на Москва, повлияха на тези връзки.
Русия остро осъди израелските атаки срещу Иран миналата седмица, след което Путин предложи посредничество. Въпреки това Кремъл посочи, че Израел изглежда е резервиран относно приемането на външно съдействие.
Според Никол Грайевски от „Карнеги“ Москва желае да предотврати ескалацията, тъй като промяна в режима в Иран би могла да доведе до прозападно правителство, което би отслабило ключовия регионален съюз на Русия след войната в Украина.
След началото на инвазията в Украйна през февруари 2022 г., Русия, стараеща се да компенсира западната изолация, се сближи със Техеран. Киев и съюзниците му обвиняват Иран в предоставяне на дронове и ракети на Кремъл, но тези твърдения са отхвърлени от иранските власти.
Иран и Русия, подложени на западни санкции, през януари подписаха глобално споразумение за стратегическо партньорство, което цели да засили отношението им, особено в областта на военния обмен, макар да не е на нивото на взаимна защита, каквото имат с Северна Корея.
На регионално ниво, Русия има интерес да предложи посредничество, смята Татяна Кастуева-Жан от Френския институт за международни отношения.
„Ситуацията в Сирия, след като мистерският режим се смени, донесе загуби и за Русия“, добавя анализаторката, напомняйки, че Кремъл, заедно с Иран, е подкрепял бившия президент Башар Асад, който бе свален през декември.
Русия успя да се върне на международната сцена след изолацията, свързана с анексирането на Крим през 2014 г., като стана ключов играч в региона, отбелязва Кастуева-Жан.
Кремъл започна военна намеса в Сирия през 2015 г., за да спаси режима на Башар Асад по време на гражданската война и същата година подкрепи сделката за иранската ядрена програма, отказана от Вашингтон през 2018 г.
Но съюзът с Техеран може да затрудни Кремъл в ролята му на посредник в конфликта между Иран и Израел.
Според Константин Калашев, подобно посредничество няма да вдъхне доверие в Европа или Израел, тъй като Русия е считана за съюзник на Иран. Предложението беше топло посрещнато от ЕС. „Русия не може да бъде обективен посредник“, заяви говорителят на Европейската комисия Ануар Ел Ануни.
Досега, посочва френският дипломат Жан-Ноел Баро, Кремъл, който желае мир в Близкия изток, трябва да започне с конфликта в Украйна.
От другата страна на Атлантика Доналд Тръмп, който се близи до Путин след завръщането си в Белия дом, коментира, че е отворен към руско посредничество. „Русия се опитва да спечели Тръмп по теми извън Украйна“, смята Кастуева-Жан.
Американският президент обеща да сложи край на войната в Украйна в рамките на 24 часа след встъпването си в длъжност, но напоследък изглежда задържа дистанция по въпроса, докато преговорите между Киев и Москва са със спънки.
В началото на юни руският лидер спомена на американския си колега желанието си да допринесе за разрешаването на спора между Вашингтон и Техеран относно иранската ядрена програма.
Това е основният залог в текущия конфликт между Израел и Иран, при който Израел, като съюзник на САЩ, се опитва да предотврати Техеран да получи ядрено оръжие, стремеж, който Иран отхвърля.
Чрез позиционирането си като важен международен посредник, Москва би могла да изиска облекчаване на санкциите или дипломатическо признание на териториалните си претенции, или пък да наложи приемане на поведението си по време на конфликта в Украйна, казва Грайевски.
Ако Москва приеме ролята на посредник, това ще легитимира Русия като значима сила в момент, когато тя е ангажирана в най-масовата война на агресия в Европа след Втората световна война, допълва Анна Боршевска от „Вашингтонски институт“.
Според Калашев, ако Русия започне да играе посредническа роля в конфликта, това би било лоша новина за Украйна и Европа, като вниманието на международната общност бъде насочено в друга посока.
Превод от френски: Габриела Големанска
