Студената природа, отсъствието на инфраструктура и предизвикателните геоложки условия в Гренландия в момента пречат на развитието на мини за добив на редки химикали, ценени за употребата им в производството на авангардни технологии, съобщава Асошиейтед прес.
Дори ако президентът на САЩ, Доналд Тръмп, успее да осъществи плановете си да придобие контрола върху арктическия остров, това едва ли ще доведе до съществени промени.
Тръмп е поставил за основен приоритет да намали зависимостта от Китай за редките минерали, след като Пекин ограничил доставките в отговор на американските мита, наложени миналата година.
Ако вземем предвид всичките усилия, администрацията е отделила стотици милиони долари и дори е закупила дялове в редица компании. Президентът отново подчертава идеята, че вземането на контрола над Гренландия от Дания би могло да е решение на този проблем.
„Ние ще направим нещо в Гренландия, независимо от отношението им“, каза Тръмп в петък.
Но вероятно Гренландия ще остане неподходяща за добив на редки химикали още много години, ако изобщо предостави възможност за това. Някои компании все пак проявяват интерес, но усилията им да извлекат части от 1,5 милиона тона редки минерали в местните скали не са напреднали много.
Пристрастията на Тръмп към острова може да се дължи повече на необходимостта от ограничаване на руското и китайското влияние в Арктика, отколкото на намерението за получаване на редки минерали, като неодим и тербий, важни за производството на мощни магнити, използвани в електромобили и вятърни турбини.
„Интересът към Гренландия винаги е бил по-скоро ориентиран към геополитически интереси, отколкото реалистични планове за осигуряване на суровини за технологичния сектор“, споделя Трейси Хюз, основател и изпълнителен директор на Института за критични минерали.
„Очакванията далеч надвишават суровата научна и икономическа реалност, свързана с тези минерали“, добавя тя.
В петък Тръмп потвърди своите геополитически намерения.
„Не искаме Русия или Китай да завземат Гренландия, и няма да позволим на нито страна от тях да станат наши съседи. Това няма да се случи“, заяви той.
Основното препятствие за набирането на минерали в Гренландия „разбира се, е отдалечеността. Дори на юг от острова, където има население, пътищата са малко, а джунгли от железопътни линии липсват, така че всяко минно съоръжение ще трябва да изградят такъв достъп“, отбелязва Диого Роса, изследовател на икономическата геология в Геоложката служба на Дания и Гренландия.
В допълнение, добивът на редки химически елементи може да бъде опасен за екосистемата в Арктика, особено тъй като Гренландия се опитва да развие устойчива туристическа индустрия, коментира Патрик Шрьодер, старши научен сътрудник в мозъчния тръст „Чатъм Хаус“ в Лондон.
„За екстракция на минералите от скалите са необходими токсични химикали, които могат да причинят сериозно замърсяване, както и следващо преработване“, пояснява Шрьодер. Често редките минерали се намират в близост до радиоактивен уран.
Суровият климат, който покрива голяма част от Гренландия със замръзнала покривка и замразява северните фиорди през по-голяма част от годината, прави също труден добив на химически елементи, тъй като те се срещат в специфични видове скали, наречени евдиалит. Разработването на рентабилен метод за извличането им все още не е осъществено.
Неделята преди седмица акциите на компанията „Критикъл метълс“ (Critical Metals) се увеличиха над два пъти, след като обявиха планове за строеж на пилотен завод в Гренландия. Тази компания и още няколко, изследващи залежите на острова, все още са далеч от материализацията на мини и им трябва да привлекат още стотици милиони долари.
Дори най-обнадеждаващите проекти могат да срещнат предизвикателства за реализиране на печалба, особено когато Китай предлага свръхпроизводство, за да потисне цените и да изтласка конкурентите, каквито провежда в миналото. В момента повечето минерали, от огромно значение, се преработват в Китай.
САЩ се стремят да разнообразят мрежата си за доставки на редки минерали извън Китай, докато чакат с шестмесечно забавяне на следващите строги ограничения, които според Тръмп са одобрени от Си Цзинпин през октомври. Няколко компании по света вече добиват редки минерали или магнити и могат да предоставят доставки по-бързо, отколкото проекти в Гренландия, която Тръмп е заплашил с военни действия, ако Дания не се съгласи да я продаде.
„Всички се състезават за тази финална цел. А ако отидете в Гренландия, сякаш се връщате назад“, заявява Иън Ланге, проф. по икономика, занимаващ се с редки химични елементи в Колорадския минен университет.
Много в индустрията смятат, че Америка трябва да се съсредоточи върху подпомагането на доказани компании, вместо да изгражда нови минни проекти в Гренландия, Украйна, Африка или другаде. Още редица минни проекти в САЩ и приятелски държави, като Австралия, са на по-напреднал етап и са в по-достъпни региони.
Американската администрация е инвестирала директно в компанията, която управлява единствената мина за редки минерали в САЩ – „ЕмПи матириълс“ (MP Materials), както и в дружество за добив на литий и дружество, занимаващо се с рециклиране на батерии и други продукти, съдържащи редки минерали.
Според Скот Дън, изпълнителен директор на „Новеон магнетикс“ (Noveon Magnetics), тези инвестиции трябва да допринесат за намаляване на китайската зависимост, но е трудно бързо да се промени ситуацията, тъй като над 90% от редките минерали в света идват от Китай.
„Много малко хора могат да посочат успехи в някоя от тези области, и очевидно от там трябва да започнем, особено ако говорим за американското правителство“, посочва Дън, който вече произвежда над 2000 тона магнити годишно в завод в Тексас от елементи, добивани извън Китай. (БТА)
(Превод от английски език с незначителни съкращения: Елена Савова)
