Европа днес отбелязва своя празник: Колко по-различно изглежда той на фона на победата на центриста Еманюел Макрон в президентските избори във Франция от неделя (7-ми май). Силвия Великова разговаря с евродепутат от ЕНП Андрей Ковачев.
Не само европейските лидери, но и но и такива, които често заемат антиевропейски позиции, сред които Реджеп Ердоган, Доналд Тръмп, Владимир Путин, поздравиха Макрон за победата и изразиха надежда това да е добро за Европа. Изненадващо ли е, това и глътка въздух ли видя светът в победата на Макрон?
Оценява се това, че един млад човек с много идеи за реформи на Франция и ЕС застава начело на една от страните основателки на общността. Освен това той не поставя въпроса за по-малко Европа или за по-неефективна, а напротив – за по-силна Европа. Надеждите, свързани с Еманюел Макрон, са, че той наистина ще изпълни това, което казва – реформи за по-силна Европа в областите, където европейските граждани искат да видят повече Европа – сигурност, борба с тероризма, обща политика по миграцията, конкурентоспособност, работни места. Освен това, Франция е една от важните страни в международен план: член на СС на ООН, затова е нормално да има засилено внимание на световните лидери към изборите там.
Скептиците направиха различен прочит на изборите във Франция – изказаха опасения от многото бели бюлетини, от това, че льо Пен увеличи подкрепата си, и не на последно място – изтъкнаха протестния вот. След превеса на пороевропейските настроения на изборите в Холандия и Франция, да се успокои ли Европа за още по-важните избори, които предстоят в Германия през есента?
След Брекзит имаше тъкмо обратният ефект на ефекта на доминото – голяма част от европейските граждани разбраха, че Европа не е безсмъртна. Така голяма част от гражданите застанаха зад европейската идея. Да, Европа има нужда от реформи, трябва да бъде по-ефективна, но въпрсът, който се поставя не е да има ли ЕС, а да има силен и ефективен ЕС в полза на гражданите. В България също имаме едно силно проевропейски правителство.
Марин льо Пен остава извън президентството, но националистите влязоха в новото българско правителство.
В Европейския парламент, ЕНП е в коалиция с Консерваторите, където членува една от партиите ( бел ред.,ВМРО-БНД) , включена в състава на “Обединените патриоти“, така че и на европейско ниво имаме тази коалиция, която много ясно е заявила проевропейскиата си орентация.
Имате ли официална информация или коментари как Брюксел гледа на новото българско правителство?
Изключително позитивно. В нашия регион има нужда от стабилна България, която да подготви силно председателство, по темите Брекзит, интеграцията на Западните Балкани, кохезинни фондове или бюджета на ЕС и сигурност. Гледа се с надежда към българското председателство, а това е свързано със стабилно българско правителство.
Споменахте темата за председателството – из тези дни има публикации, че България много се бави с организацията му. Има ли опасност тези големи очаквания към България да не получат адекватен отговор, включително и заради политическите смени?
За председателството най-важно е съдържанието. А логистиката – коли, сгради, хотели – с всичко това ще се справим. Очаквам българските министри, които отговарят за организацията му да наваксат забавянето, натрупано заради служебното правителство и изборите. Най-важният въпрос е какво предлагаме на ЕС като председателство. Не толкова логистиката и кетъринга.
Кое е основното министерство, което трябва да движи темите и приоритетите, начинът, по който България ще се включва в тези теми. Имаме специален министър за европердседателството, но сякаш усещането е, че от г-жа Павлова – която изненадващо оглави ресора – се очаква повече да движи логистиката?
И да координира всички министерства. За темите, всички министерства са призвани, защото политиките на ЕС са във всички сфери, включително спорт, образование, външни работи. Така че – всяко министерство трябва да залага приоритетите във определения формат и това те го правят.
