Антоний Гълъбов е роден на 30 януари 1964 г. в София. Завършва Социология в Софийския университет „Св. Климент Охридски“ в София през 1989 г. Той е доктор по социология с дисертация на тема „Етническа идентичност и етнически конфликти“. Гълъбов е експерт на Асоциация „Прозрачност без граници“ (1998-). Член на Управителния съвет на Международната асоциация за културна политика Ubuquite Culrure(s) – Париж, Франция (2003). Основател и член на Българско общество за индивидуална свобода БОИС (2003).
Защо отново не беше успешен опитът да се създаде реформаторско правителство у нас въпреки заявената воля на всички партии освен ГЕРБ?
Българското общество няма генерирана необходимата гражданска енергия и решителност за формирането на подобно реформаторско мнозинство. Само по себе си, както твърдението на Радев, че трябва да се създаде стабилно правителство, основано на принципи, така и твърдението на Христо Иванов, че трябва да се създаде реформаторско общество се разминават драстично с политическата реалност. Резултатите от изборите не показват, че в българското общество съществува критична маса от граждани, които имат ясна воля за това, как трябва да изглежда подобно реформаторско общество. Всичко останало е политически инженеринг, който за мое голямо съжаление, деградира с всеки следващ ден качеството на демокрацията в България.
ИТН, например, които си поставят за цел да разрушат сегашната система на политическо представителство, имаме политически субекти, които се опитват да изтласкат от политиката ГЕРБ, но нямаме общо разбиране за това, как трябва да се управлява. Нито 45-то нито 46-то Народно събрание имаше воля да управлява. Разговорите, преговорите и изказванията по медиите гравитираха повече около теми от законодателната политика, а не от изпълнителната власт.
Очаквате ли да се появи нов политически проект, който да вкара нови идеи в българската политика, както и да смени политическото поколение, чието време очевидно отмина?
Не очаквам нищо подобно. Това е политическо инженерство. Показателно е това, че електоралният профил на избирателите на ИТН и на ГЕРБ не се различават съществено. Един нов политически проект, какъвто упорито се опитват да внушават в публичното пространство – както коментатори, така и политици, би имал опасен ефект върху „Демократична България”. Кирил Петков в един от учредителите на „Да, България”. Очакването, че този профил – ма млади хора с добро образование, да имат някакво различно политическо представителство от онова, което съществува в момента, е политическо инженерство. То има за цел по-скоро да отслаби „Демократична България”, да разколебае и този електорален профил. Освен това той не е нито толкова силен, нито толкова политически активен. Точно затова виждаме, че ИТН се опитва максимално да привлече българските граждани в чужбина, включително с екзотични идеи като такива за промяна в Конституцията.
В момента има твърде малко политика и твърде много политическо инженерство. Българските политтехнолози са се хвърлили във всички посоки само, за да гарантират преизбирането на Румен Радев. Това е най-тежкият сценарий за България. Трябва да стане ясно, че втори мандат на Радев наистина ще доведе страната към спирала от политически кризи.
По думите ви нов политически проект би бил заплаха за „Демократична България“, но в същото време Христо Иванов каза, че би подкрепил проект на служебните министри?
Така е, но и той казва, че предпочита това да е нова енергия, която да се влее в Демократична България, вместо да разколебае избирателите и да ги раздвои. Демократична България постигна на вторите избори малко повече от 300 000 гласа. Това не е електорална тежест, с която евентуална програма за управление на „Демократична България“ би могла да се реализира. Ако си представим някакъв нов политически проект, който да отклони част от тези избиратели, общото тегло на подобен тип демократична реформаторска политика ще намалее още.
Според мен тяхната целта на такъв проект е да увеличи електоралната подкрепа за Радев. В момента страната се тласка в политическа криза, за да може да се гарантира преизбирането на Румен Радев. Това е основният проблем. Точно затова имаме отказ от парламентарна политика и отказ от създаване на правителство, защото амбицията на Радев е да има парламентарно мнозинство, върху което да може да оказва влияние. Затова от един месец повтарям, че на президентските избори Румен Радев трябва да бъде спрян. Молдова успя да направи това преди една година по отношение на Игор Додон, който има същия профил като Радев. Много е важно да се разбере дали българските граждани имат достатъчен демократичен рефлекс, за да функционират на избори амбициите на Радев.
Каква е оценката ви за служебното правителство и действията му до момента, както и на работата на новатата ЦИК в контекста на първите избори, проведени изцяло машинно.
Моята оценка за служебното правителство е негативна. Преди всичко, защото то се отклони от конституционно зададения формат. Онова, което трябва да е много ясно, е, че служебното правителство трябва да подготвя избори и да поддържа работещи държавните институции. Вместо това видяхме едно служебно правителство, което не поддържаше и не ускори процесите, които трябваше. Най-тежките провали са в сферата на здравеопазването. Имаме правителство, което се залови първо с изключителни мащабни кадрови промени. За първи път служебно правителство си позволява да смени всички областни управители. Бяхме свидетели и на смяна на един и същи пост на няколко човека. Служебното правителство вместо да реализира политиките, заложени в бюджета, си позволи да предложи актуализация. Това е абсолютно недопустимо. Освен всичко останало. Когато говорим за избори трябва да стане ясно нещо много важно. На 4-ти април, когато избирателите можеха да избират между машини и хартия, само 27% гласуваха с машини. На 11 юли – в секциите с машини гласуваха само 38%. В секциите под 300 души имаме 54% избирателна активност. Следователно тази псевдореформа на Изборния кодекс остави отворени всички врати за въздействие върху избирателите в малките населени места, където бяха овладени други методи за натиск върху избирателите и отблъсна големи групи от хора заради задължителния машинен вот.
В ЦИК има още един скандал, който е много важен. Изборният кодекс беше променен от 45-тото Народно събрание – нещо, което противоречи на всякакви правила. Промяната даде ново правомощие на Радев. Да назначава ЦИК. В самостоятелен текст се замества глаголът „избира” от Народното събрание с „назначава”. Действията и бездействията на тази ЦИК са изцяло отговорност на Радев. Не трябва да губим от поглед и още един факт – не трябва да губим от поглед – имаше скъсен период за подготовка на парламентарните избори – само 2 месеца, съставът на ЦИК беше намален и в крайна сметка ЦИК беше изправена пред изключителни трудности. Това се прави с амбицията да бъде назначено ново служебно правителство, което да избере Радев. Никога досега наше служебно правителство не е било с мандат 2 месеца. Това са действия, които подлагат на изключително съмнение действията на демокрацията в България. Основният проблем е липсата на съдействие от страна на служебното правителство към ЦИК – беше оставена сама след преди изборите на 11, средствата бяха недостатъчни. В момента е ясно, че трябва да се купят още машини, но нямаме усилия за осигуряване на необходимия бюджет. А не да се предлага актуализацията на бюджета. Защото служебното правителство носи отговорност пред Радев, а той не носи пред никого.
Припомням, че ЦИК по закон не се назначава от президента, а чрез партийни квоти.
Големият въпрос е ЦИК пред кого е отговорна, пред кого подава оставка. Конституционните съдии не успяха да постигнат съгласие дали ЦИК трябва да подаде оставка пред президента или пред Народното събрание. Тук става дума за изпразване от съдържание на основни демократични правила. Когато партиите предлагат, а парламентът избира, е ясно кой носи отговорност за избора. Когато президентът назначава по предложение на политическите партии, как се реализира тази отговорност на Раде? По никакъв начин.
Очевидно сме в политическа криза и българското общество не може да излъчи управляващо мнозинство. От друга страна икономиката се развива добре. Каква е вашата прогноза за следващите избори?
Нямаме промяна в обществото и разбиранията на гражданите накъде трябва да продължим. Не очаквам следващи парламентарни избори да излъчат ясен профил на управляващо мнозинство. Очаквам по-ниска избирателна активност, още по-ниска от най-ниската, която регистрирахме на 11 юли. Отново много сложен пъзел по отношение на съставяне на правителство. Това по същество ще позволи – при преизбиране на Радев за втори мандат, той да има отново определящо значение как ще се развива парламентът. Това е сериозен политически риск за демокрацията в България. Ясно е, че има целенасочено усилие , които доведоха до институционална и политическа криза. Не е изключено през есента да имаме икономическа и социална. Това че за момента бюджетът се държи добре икономическите резултати са добри, не означава че след 1 месец няма да се озовем в много по-тежка ситуация. Ниска избирателна активност, фрагментиран парламент, без ясно мнозинство с нов, тежък процес, на което Радев може да окаже въздействие.
ИТН умишлено говори само на своите избиратели и им представя една удобна версия за предателство. Очаквам, че броят на избирателите на ИТН дори може да нарасне, но при по-ниска избирателна активност той ще тежи повече. ГЕРБ-СДС също най-вероятно ще възстановят част от доверието на избирателите и ще се представят по-добре. ДПС ще запази позиции, а БСП няма да напредне съществено, „Демократична България” изглежда, че има електорален таван, а „Изправи се.БГ. Ние идваме” да не успее да преодолее парламентарната бариера. За сметка на това партия „Възраждане”, която разсте устойчиво като подкрепа, може да влезе в НС.
