На 17-ти януари Православната църква почита паметта на Преподобни Антоний Велики.
В житието на преподобни Антоний Велики е написано, че прекарва 20 години при пълно усамотение в постройка в пустинята, затова бил възнаграден със способността да лекува. Изцерените съветвал да благодарят не на него, а само на Бога. Преживял до 105-годишна възраст, като запазил телесното си здраве и сила. Година преди смъртта си взел участие в борбата на Църквата против арианската ерес, като излязъл в Александрия в открит диспут с еретиците и ги победил.
В народния календар Антоновден се празнува за предпазване от болести. На този ден жените не предат, не плетат, не варят боб и леща, за да не разсърдят чумата, шарката и „синята пъпка“.
Специално омесени за празника содени питки, намазани с петмез, се раздават на близки и съседи за здраве, а една се оставя на тавана „за белята, за лелята“, както е била наричана чумата. Затова Антоновден е известен още и като Лелинден.
Легенда гласи, че имало двама братя близнаци Антон и Атанас, които изобретили ковашките клещи. Затова именните им дни се честват един след друг и на тези дни празнуват всички ковачи, железари и ножари.
Имен ден днес празнуват всички носещи имената: Антон, Антоан, Антония, Антонина, Антоанета, Андон, Доника, Дончо, Донна, Тончо, Тони и производните им. У нас според последната статистика празнуващите Антоновден са 79 968 души, от тях мъжете са 32 984, а жените повече – 46 984.
За още новини последвайте канала на Дебати в Google Новини
