По-малко от три месеца след избирането на френския президент Макрон рейтингът му започва да пада. Причините: обявяването на бюджетни съкращения, предприемането на предизвикваща разделение трудова реформа и нанасящият вреда спор с армията, пише Асошиейтед прес.
Според социологически сондажи от миналата седмица, делът на френските граждани, доволни от президента, чувствително намалява.
Френският институт за проучване на общественото мнение (ФИПОМ) коментира:
Популярността на никой друг новоизбран президент, с изключение на Жак Ширак през юли 1995 г., не е намалявала толкова бързо през лятото след изборите.
Четири проучвания през последната седмица показаха, че подкрепата за Макрон спада. Допитванията на ФИПОМ, „Харис интерактив“, „Югав“ и „Елаб“ показаха, че между 36 и 54 процента от анкетираните се отнасят положително към президентството на Макрон – спад в сравнение с предишни проучвания на общественото мнение.
Само преди два месеца Макрон беше хвален, че засилва увереността на Франция, така необходима след години на опасения за сигурността и икономически застой. Днес той все повече бива коментиран като неопитен и жаден за власт.
Френските медии започват да наричат Макрон „Юпитер“, имайки предвид митологичния цар на римските богове и усещането, че президентът изпитва чувство за превъзходство, след като разтърси политическата система във Франция и се изстреля от положение на сравнителна неизвестност до най-висшия пост в страната на 39-годишна възраст.
Макар да изпитва трудности у дома, Макрон успява да издигне дипломатическия образ на Франция, като беше домакин на срещи с руския президент Владимир Путин и с американския президент Доналд Тръмп и на мирни преговори за Либия в Париж.
Директорът на отдела по политика и изследване на мненията към социологическия институт „Харис интерактив“ Жан-Даниел Леви свързва спадането на популярността на президента с плановете на правителството да намали помощите за студентите и да направи данъчна реформа. Реформата има за цел да помогне на работниците с по-ниски доходи, но може да натовари пенсионерите.
Образът на Макрон също така беше засегнат при конфронтацията му с началника на генералния щаб на френската армия заради бюджетните съкращения. Генерал Пиер дьо Вилие подаде оставка и беше набързо заменен, но някои видяха спора миналия месец като доказателство за авторитарните склонности на президента.
Макрон обеща да увеличи разходите за отбрана на 2 процента от брутния вътрешен продукт до 2025 г. като част от ангажиментите на Франция към НАТО, но същевременно правителството обяви намаляване на военния бюджет за тази година с 870 милиона евро.
Реформите на пазара на труда бяха основен елемент от предизборните обещание на Макрон с цел да подсили изоставащата икономика на Франция чрез ориентирани към свободния пазар политики.
Сега той иска поставяне на таван за възможните финансови наказания за компании, съдени за уволняване на работници и по-голяма свобода на действие на фирмите да определят правилата на работното място като контра на закрепостяващите страните колективни трудови договори.
Профсъюзите и крайнолевите партии във Франция са остро против реформите, като казват, че те ще отслабят трудно извоюваните права за работниците. Критиците недоволстват и от начина, по който Макрон се опитва да ускори тяхното одобрение.
Правителството разчита на специална процедура, с която да избегне продължително обсъждане в парламента.
Депутатът от консервативната партия „Републиканците“ Даниел Фаскел порица Макрон заради „волята да отслаби всяка съпротива“ и за това, че отказва да дава интервюта. С изключение на внимателно режисирани фотосесии президентът се дистанцира от медиите. Той отмени традиционното интервю за Деня на превземането на Бастилията.
Това са прекалености, които французите съдят по-сурово и са прави, каза Фаскел по радио „Франс енфо“. Случващото се означава, че президентът не е подготвен за задачата и той си плаща за това.
Все пак може би присъдата на обществото е твърде прибързана, защото президентът съвсем неотдавна пое отговорностите, обръщат внимание все пак коментаторите.
Макрон многократно предупреждаваше, че намаляването на разходите и трудови реформи ще бъдат трудни в началото, като същевременно атакуваше опонентите си, че са против промените, защото се страхуват.
Правителственият говорител Кристоф Кастанер призна, че Макрон започва да има проблеми с медиите, но обяснението на Кастанер не е свързано с липса на опит или неспособност за справяне.
„Никой не може да го обвинява (Макрон) за това, че рядко говори“, каза Кастанер пред репортери. „Разбирам, че това може да е малко дразнещо. Разбирам, че може да бъде поставяно под въпрос. Но мисля, че вие и аз би трябвало да свикнем с това, защото президентът е решил да бъде действащо лице, а не коментатор (на новините).
Очаква се, че след като се върне от почивката си през август, Макрон ще има тежък септември – профсъюзите и крайнолевите партии призовават за улични протести срещу предложените от него трудови реформи.
