Документалната архивна изложба „Световният отзвук от Априлското въстание – 1876 г.“ вече е достъпна за жителите и посетителите на София до Централния военен клуб. Инициативата е на народните представители от ПГ „Продължаваме промяната – Демократична България“ Кирил Петков и Николай Денков.
Експозицията беше първоначално представена в Народното събрание на 14 юни в присъствието на Франсис Гладстон, наследник на Уилям Гладстон.
Николай Денков подчерта, че изложбата е по случай 2 юни и годишнината от Априлското въстание. От историята знаем, че благодарение на усилията на редица журналисти, като Макгахан и Джеймс Баучер, както и на политици като Уилям Гладстон, общественото мнение в Европа се променя, което подготвя пътя за руско-турската война и мирните преговори, които водят до създаването на Княжество България и Източна Румелия, и в крайна сметка към независима българска държава.
Изложбата се фокусира върху един от най-съществени периоди – времето между Априлското въстание и началото на руско-турската война, отбеляза Денков. Тя включва основно документи и кратки биографии на ключовите фигури, които са допринесли за разпространението на информацията за клането в Батак и зверствата на башибозука и турската армия, така че Европа да осъзнае, че събитията в България са напълно неприемливи от морална и политическа гледна точка, добави депутатът.
Доц. д-р Радослав Спасов, главен архивист в Българския исторически архив на Националната библиотека „Св. св. Кирил и Методий“, уточни, че заедно с Държавна агенция „Архиви“ са организирали изложбата, която показва международната реакция на Априлското въстание и реакцията на великите сили по отношение на българския въпрос. Тази международна реакция е довела до руско-турската война, с която България печели своята свобода, подчерта той. Изложените документи включват визуални материали – снимки и карти, както и документи от ДА „Архиви“, достъпни на микрофилми, и документи от фондовете на Българския исторически архив. Основно внимание е обърнато на връзките с Великобритания, а материалите включват лични архиви и публикации от вестници, описващи насилието срещу българите. След въстанието, в окол 200 печатни издания са публикувани около 3000 статии, посветени на желанието на българите за свобода, уточни доц. Спасов. Архивните документи разкриват редица малко известни аспекти на българското Възраждане, добави той.
На откритие на изложбата присъства и зам.-кметът по културата на Столичната община, Благородна Здравкова.
