Стотици хиляди ще посетят хълма Цицернакаберд над арменската столица Ереван, за да отдадат почит на жертвите от арменския геноцид, по повод 102-та годишнина, пише местната онлайн медия „Панорама”.
Арменският президент, членове на правителството, депутати от страната и чужбина и гости от цял свят посещават паметника.
По данни на арменското Министерство на външните работи, когато избухнала Втората Световна война, младото турско правителство, надявайки се да запази Османската империя, приема политиката на пантюркизма – идея за създаване турска империя, обединяваща всички турскоговорящи народи – от Кавказ и Централна Азия. Арменското население обаче се превръща в пречка за осъществяването на този план.
Въпреки, че решението да бъдат депортирани всички арменци от Западна Армения е взето през 1911г., турците използват Втората Световна война като удобна възможност да изпълнят плана си.
Около 2 млн. арменци живеели в Османската империя по онова време. Близо милион и половина загиват в периода 1915-1923г. Още един милион намират смъртта си извън пределите на Турция.
На 24 април 1915г., първата фаза от арменските убийства започват с арести и убийства на хиляди интелектуалци, главно от Константинопол – столицата на Османската империя (днес Истанбул).
Втората фаза започва с назначаването на около 60 000 арменски мъже в общата турска армия, които по-късно били обезоръжавани и убивани от турците.
Третата фаза от геноцида се състои в масови убийства, депортиране и „походи на смъртта”, извършвани от жени, деца и възрастни в сирийските пустини. Стотици хиляди са убити именно по време на тези маршове. Другите умирали от болести и глад.
Последната фаза от Арменския геноцид се появява при пълното и абсолютно отричане от страна на турското правителство.
Все повече държави признават геноцида над арменския народ, Турция обаче отказва да го признае, като дори фалшифицира исторически факти и води пропаганда кампания.
