Асоциацията на българските туроператори и туристически агенти (АБТТА) предвижда забавяне на ръста в туристическия сектор в България поради неблагоприятната икономическа ситуация на много от основните пазари. Въпреки че страната ни стана член на Шенген, прогнозите остават трудни, а спад в румънския пазар не би бил изненада, тъй като гражданите им ще имат по-лесен достъп до гръцките курорти, коментира заместник-председателят на АБТТА Димитрина Горанова.
Според нея, ако това лято има увеличение на туристите, то ще дойде от традиционни пазари като Великобритания, Германия, Полша и Чехия.
Предварителните оценки показват, че цените на почивките по българското Черноморие няма да се увеличат с повече от 10%.
Какво лято да очакваме?
След увеличение на туристопотока през последните години, в резултат на глобалния подем в пътуванията след пандемията, АБТТА очаква забавяне в растежа. Основната причина е нестабилната икономическа среда на емитиращите пазари, от които идват най-много туристи, добави Горанова. Тя подчерта, че бележеното увеличение на туристите от Европа след влизането на България в Шенген затруднява прогнозите и за пълното присъединяване към пространството. Спад на румънския пазар, който е най-значим за България от ЕС, е възможен, особено след като гражданите им могат да посещават по-лесно гръцките курорти. През 2024 г. броят на румънските туристи в България е над 2,3 милиона, а Гърция е следвана от други, които са наполовина по-малко, отбеляза тя. Ще видим каква ще бъде равносметката за тази година, добави Горанова.
Що се отнася до еврозоната, предстоящото присъединяване не би повлияло на летния сезон, смята тя.
Горанова се въздържа от конкретни прогнози за посещения, но посочи, че данните от Министерството на туризма през март 2025 г. сочат, че през 2024 г. ръст бележат само румънският и полският пазар и вътрешният български, докато останалите пазарни сегменти отчитат спад. Със съжаление тя заяви, че не сме достигнали нивата от лято 2019 относно броя на посещенията и не очаква това да се случи и през 2025 г. Приходите могат да нараснат с до 10%, каза Горанова.
Според нея, ако има ръст в туризма това лято, той ще дойде от традиционни пазари като Великобритания, Германия, Полша и Чехия. Израелският пазар също започва да се възобновява, което е важно за летния сезон. България се позиционира все повече като дестинация с добро съотношение цена/качество, което е значително предимство в настоящия контекст, коментира Горанова.
Тя добави, че всяка година се откриват нови полетни връзки до перспективни дестинации. Тази година например месата Варна – Абу Даби предлагат мащабна презентация на България. Наличието на благоприятни климатични условия в българските курорти, в комбинация с директни полети, ще привлекат туристи от Близкия и Средния Изток, каза Горанова. Освен това, увеличаването на маршрутите от летищата във Варна и Бургас до традиционни европейски пазари повишава тяхната атрактивност.
Основните пазари остават Румъния, Германия, Великобритания, Полша и Македония, като продължаваме да разчитаме и на вътрешния пазар, който реализира основна част от посещенията в морските курорти, заключи Горанова.
Морската почивка на българите
Въпреки индивидуалните предпочитания, се открояват няколко съществени тенденции: много българи предпочитат курортите на юг от Бургас, с среден престой от 5 до 7 нощувки. Основно това са семейства с деца, които искат ол инклузив опции. В същото време, интерестът към кемпингите на юг от Черноморието нараства, където се предлагат модерни удобства за природосъобразна почивка.
Проблемите в туристическия сектор
Основната трудност през последните години е недостигът на квалифициран работен персонал, което въздействие върху качеството на обслужването. Според информация, недостигът на сезонни работници е около 200 000 души за годината, сподели Горанова.
Всички в индустрията работят активно за привличането на работна ръка от чужбина, за да подобрят качеството на обслужване на туристите. Въпреки усилията, резултатите засега не са обещаващи, призна Горанова.
За последните шест години България е примамила над 108 000 работници от трети държави, позовавайки се на данните на Министерството на труда за периода 2019-2024 г. Само през 2024 г. те са малко над 15 000 души от 65 държави в различни сектори на икономиката. Броят им расте всяка година, което подчертава дълбочината на проблема с недостига на кадри, коментира Горанова.
Тя подчерта, че решението не е само в привличането на чуждестранна работна сила, а и в търсенето на схеми за дългосрочно ангажиране на персонала, защото с намаляването на летния сезон секторът става по-малко привлекателен. Решение за кадровия недостиг е и изсветляването на сивия сектор, стъпка, която е важна както за работниците, така и за икономиката.
Възможности за удължаване на сезона
Горанова смята, че удължаването на сезона може да е възможно предимно чрез предлагане на комбинирани туристически пакети. Добър пример за това са СПА и балнеологичните услуги, налични на двата бряга на Черно море.
Удължаването на сезона в нашите морски курорти е свързано и с достъпността на международни полети. Вне сезона морските курорти са неприветливи. Ако се осигури целогодишен въздушен достъп до тях, много хотели могат да работят целогодишно, заяви Димитрина Горанова.
Именно стремежът да привличаме чуждестранни туристи през всеки сезон е факторът, който заставя АБТТА да сработи за комбиниране на туристически продукти, свързани с културния туризъм, който обхваща не само посещения на исторически обекти, но и участие във фестивали и опознаване на местните кулинарни традиции, сред които и винен туризъм, добави Горанова.
БТА ще представи прогнози от браншови организации за предстоящия летен сезон в България до 1 юни. В деня след откриването на сезона, Агенцията ще организира седмото издание на форума „БГ Туризъм“ в Поморие. Досега са направени прогнозите на Институт за анализи и оценки в туризма, Българската асоциация на туристическите агенции, Обединение „Бъдеще за туризма“, Националният борд по туризъм, Сдружението на заведенията в България, Асоциацията на инкаминг агенциите.
