Кабинетът всъщност е на „Продължаваме промяната“, подкрепен от мнозинството на ГЕРБ в парламента. Това обясни пред БНР политологът Атанас Радев.
Според него основният проблем на правителството е кадровият: Когато има подписано коалиционно споразумение, в него са зададени всички приоритети и рамки. Но има едно неформално споразумение, в което се разбират на някакъв пропорционален принцип или други принципи как ще бъде правен подборът на кадри за изпълнителната власт. Това е проблемът, пред който се изправя тази коалиция, коментира Радев.
В момента, в който заговорим и за конституционна реформа, ще трябва да се търси много по-широко мнозинство между политическите партии в НС и да бъде заявено ясно какви са приоритетите на тази конституционна реформа. Към момента още не сме видяли проекти, а просто чуваме какво може и как може да се случи“, обясни политологът.
Според Радев промяната на основния закон трябва да се случи с максимално широка публичност и подкрепа на парламентарно представените партии. Това е рецептата, за да може и българските граждани да са наясно какво се случва и какви промени се предприемат по отношение на съдебната власт.
Ще видим какво ще реализира кабинетът до местните избори, каза още той. Според него именно затова са предпазливите действия на двете коалиции в управлението: „Ако правителството се издъни в 12 без 5, могат да получат сериозни щети.“
Атанас Радев смята, че изборите за европарламент догодина ще дадат реална представа за това какво се случва на национално ниво и дали има промяна в електоралните нагласи. Хоризонтът, с който действа кабинетът, е европейските избори, подчерта той.
По думите му бюджетът е основният закон, който показва какви са приоритетите на държавата в рамките на 1 година. Според него това неминуемо ще спъва коалицията. „Въпросът е, че няма ясно разписани приоритети, по които да се действа“, отбеляза той.
„Законодателната програма трябва да е отражение на коалиционно споразумение, но ние сме започнали наобратно“, коментира Атанас Радев и добави, че ситуацията изисква тежки решения – дали да бъдат продължени конкретни реформи или да бъде спазен 3% дефицит.
Не съм сигурен, че „Възраждане“ може да счупи „сглобката“, защото именно „Възраждане“ е стимулът да я има тази „сглобка“, каза още политологът.
Още вътрешнополитически новини – четете тук