Великите владетели съвсем не са непременно непогрешими. И те имат своите слабости, за които обаче се говори далеч по-малко, отколкото за достойнствата им. Какво може да се научи от новата биография на Кемал Ататюрк?
„Бащата на турците“ Мустафа Кемал Ататюрк – основателят на модерна Турция – неизменно и неизбежно е представян все като икона. Култът към неговата личност започва още преди смъртта му през 1938, пише в свой материал „Дойче Веле“. В Турция Ататюрк е вездесъщ, паметта му и до днес е неприкосновена. Отражението на Ататюрк върху историята на страната е дотолкова гигантско, че и до днес критиката срещу него се възприема по-скоро като светотатство. Все пак напоследък се случва тук-там да се чуят и по-критични гласове.
Обречен да побеждава
Германецът Дирк Трьондле, който живее в Турция, е автор на новоиздадената биография на Ататюрк, която не само представя живота на героя, но и дава възможност да се вникне в историята на Турция от последните 150 години. Библиографията включва и класически изследвания на западни познавачи на Турция, но най-вече – източници на турски, цитирани подробно от автора.
Трьондле проследява със симпатия пътя на Ататюрк от рождението му в Солун до смъртта му в двореца Долмабахче в Истанбул. Османският офицер, присъединил се към младотурците, си поставя големи цели още на младини. Години преди да се окаже в състояние да взима решения за съдбата на нацията, той се стреми към радикални промени в Турция, излизащи извън конституционните „късноосмански“ реформаторски нагласи на младотурците.
Това, че Ататюрк успява да реализира намеренията си, се дължи не само на победата му в Галиполи по време на Първата световна война, но най-вече на триумфа му в Самсун, като организира съпротивата срещу следвоенното разкъсване на Турция в рамките на националната революция между 1920 и 1922, когато гърците са нахлули далеч навътре в Анадола, а западните сили се готвят да си поделят Турция.
Раждането на Турция
Трьондле се спира подробно на възникването на републиката през 1923, на създаването на новите институции, както и на културната революция, която и до днес остава уникална в ислямския свят: премахването на султаната и халифата, отмяната на религиозните съдилища и замяната им с аналози по европейски модел, преминаването от арабска писменост към латиница, въвеждането на равноправие между половете и т.н. Всички тези радикални реформи, превърнали остатъците от Османската империя в светска държава, са извършени именно по време на 15-годишния президентски мандат на Ататюрк, продължил от 1923 година до смъртта му през 1938. В книгата си Трьондле не пренебрегва и съпротивата, на която се натъква Ататюрк, както и не най-демократичния начин, по който „бащата на турците“ осъществява плановете си.
Последната четвърт от книгата показва Ататюрк като човек, който има и своите проблемни страни: склонността към чашката и сложните му отношения с жените, за чиято еманципация от друга страна е сторил много. Фикрие, която го обича истински, в крайна сметка се самоубива. А бракът с Латифе Ханъм – единствената законна съпруга на държавника, се разпада само след две години. Трогателен, от друга страна, е начинът, по който Ататюрк се отнася към многобройните си осиновени деца – като например Афет Инан, която впоследствие става много известна историчка, или Сабина Гьокчен – първата жена-пилот в Турция.
Източник: „Дойче Веле“
За още интересни статии и материали харесайте страницата на Debati.bg във facebook!
