След края на празничната суета около Коледа и Нова година, отново настъпва времето, когато зимните вечери и студените дни ни предизвикват да се отдадим на любимата литература. Както показа последният Софийски международен панаир на книгата, проведен от 10 до 15 декември в НДК, пазарът у нас предлага много заглавия и читателски интерес към тях. Въпреки това, книгата остава съдържание, а не просто форма, и днешният ден предоставя разнообразни варианти за свързване с творчеството на любимите автори.
За част от читателите практичността е от съществено значение, особено когато могат да съберат всички книги в един електронен четец. Други обаче усещат триизмерното преживяване на хартиената книга като жизненоважно за своята читателска наслада. Десислава Алексиева, председател на Управителния съвет на Асоциация Българска книга (АБК), дискутира в интервю за БТА актуалните тенденции в зависимост от поведението на потребителите и възприемането на текстовете.
Аудиокнигите в момента са на върха на популярността, споделя Алексиева. Интересът към тях е огромен, тъй като те предлагат изключително удобен начини за усвояване на съдържание и обогатяване на четенето – не е необходимо да се настанявате и да страниците на книгата, а можете да слушате, докато извършвате дейности, изискващи по-малко внимание, като пътуване с обществен транспорт или домашни задължения.
Освен това, начинът на разпространение, който често е чрез стрийминг платформи, осигурява ефективна защита на авторските права и регистрира търсенето на съдържание. Това е стабилен механизъм за разпостранение на авторска работа и текстове, добавя Алексиева.
От друга страна, аудиокнигите лесно намират място в ежедневието на клиентите от ранна възраст. Например в скандинавските страни, както посочва Алексиева, аудиокнигите значително изместват четенето на физически или електронни формати. Интересът към този формат на съдържание продължава да расте и тенденцията остава положителна, заявява председателката на АБК.
В цяла Европа наблюдаваме покачващ се интерес към аудиокниги, като се предвижда пазарът да достигне 1,66 милиарда евро през текущата година, според данни на компанията за пазарни анализи „Статиста“. Годишният темп на растеж се очаква да бъде 7,05 процента, което ще доведе до увеличение на стойността на пазара до 2,18 милиарда евро до 2029 г., с прогнозен ръст на читателите до 228,7 милиона. В световен мащаб, САЩ остават водещият пазар, където оборотът през 2025 г. се очаква да достигне 4,256 милиарда долара (3,878 милиарда евро).
В Европа, увеличаването на популярността на аудиокнигите илюстрира промяната в предпочитанията към дигитални медии, особено сред по-младите аудитории, според анализа.
По същото време, пазарът на електронни книги запазва положителна тенденция в световен и европейски контекст, но расте значително по-бавно.
В Европа приходите от електронни книги се очаква да достигнат 2,37 милиарда евро през 2025 г., с годишен ръст от 0,63 на сто, което ще доведе до общ обем на пазара от 2,40 милиарда евро до 2027 г., сочат данните на “Статиста”. Броят на читателите също расте, очаква се да достигне 97 милиона до 2027 г.
В контекста на физическите книги, електронните често се предлагат на относително високи цени и потребителите не получават очакваните намаления заради спестените разходи за печат и разпространение, отбелязва анализа на „Статиста“.
В България, пазарът на електронни книги е слабо развит и потребителите не са свикнали да ги купуват, подчертава Алексиева. Поради това, издателствата рядко закупуват права за тяхното разпространение. Процесът по издаване на дигитални книги е скъп и трудоемък, изискващ специфични условия за защита на съдържанието от неразрешено копиране. За правата на всяка електронна книга издателите заплащат отделен лиценз. Когато обаче пазарът не е достатъчно развит, инвестицията не се оправдава, а издателите нямат нужната мотивация да инвестират в публикуването на електронни книги.
Политиката на различни издателства по отношение на този аспект варира, но като цяло съотношението на заглавията в електронен и хартиен носител у нас е приблизително 1 към 10, съобщава Алексиева.
Има и друг проблем, свързан с развитието на пазара, тъй като много заглавия, излизащи в електронен формат, са жертва на кражба на интелектуална собственост и се разпространяват на пиратски сайтове. Например, ако един бестселър бъде свален 40 000 пъти за един ден от подобен сайт, това никак не се отразява на интереса към закупуването на електронни книги и съответно нито автори, нито издатели получават възнаграждение за труда си, акцентира председателката на АБК.
От 2025 г. влизат в сила нови изисквания на ЕС за достъпността на електронно съдържание (наречени Европейски закон за достъпността), които представят нови предизвикателства за издателите на електронни книги. Тези изисквания целят да осигурят достъп не само за напълно незрящи лица, но и за хора с нарушено зрение, възрастни читатели и лица с дислексия. Информацията трябва да бъде структурирана така, че да може да бъде прехвърлена от текст в реч. Специфичните изисквания за електронните книги включват възможност за увеличаване на шрифта и структурата на съдържанието, която да улеснява четенето. Това включва адаптиране на шрифта, структурата на текста и графичния дизайн, разяснява Алексиева.
Асоциация „Българска книга“ активно работи по мащабния европейски проект за достъпност APACE, в рамките на който се разработват ресурси, улесняващи създаването на по-достъпни електронни книги, включително за хора със зрителни недостатъци.
Като мярка за по-добра защита на интелектуалната собственост при електронни книги, Алексиева предлага актуализация на законодателството и въвеждане на концепцията за интернет блокиране, при която носителите на авторски права трябва да удостоверят нарушението на правата си. Сигналите за блокиране на интернет съдържание затрудняват разпространителите, които е необходимо да докажат, че разпространяваното от тях съдържание е лицензиранo. Това е промяна, върху която се работи в ЕС и за българското законодателство е важно да бъде хармонизирано, за да се гарантира защита на правата на автори и издатели.
В много европейски страни електронните книги имат значително присъствие, макар и да не заместват напълно физическите носители. Всъщност, на европейско ниво се наблюдава и тенденция за завръщане към хартиените книги – те се оценяват като по-устойчиви и по-добри за възприемане на текст. Това важи и за образователната система, особено в скандинавските страни, където след прехода към само електронни учебници отново се отбелязва връщане към хартиените учебници с цел постигане на по-добри резултати, съобщава председателката на АБК.
