Австрия ще запази ветото си върху разширяването на Шенгенската зона на ЕС към България и Румъния, пише в свой материал в.“Политико“. Виена не вижда „продължителен спад“ на мигрантите, търсещи убежище в Западна Европа, са думите външният министър Александър Шаленберг.
Молбите за убежище в Австрия (без украинците) за миналата година достигнаха до около 110 000 – най-високият процент на глава от населението в ЕС. Това накара австрийското правителството да блокира разширяването на Шенгенското пространство през декември.
„Това, което е важно за нас, ако трябва да сме напълно откровени, е че трябва да има устойчив спад“, каза Шаленберг, наричайки ветото „предупредителен сигнал“ към Брюксел. „Човек трябва да разбере, че когато виждаме над 100 000 молби за убежище на всеки 12 месеца, за държава като Австрия е трудно просто да оставим тази неработеща система да се движи напред.“
Шаленберг отказа да определи времева рамка за това кога Виена ще вдигне ветото върху разширяването на Шенген. Броят пристигащите бежанци продължава да нараства. Агенцията на ЕС за предоставяне на убежище регистрира 60% увеличение на годишна база през януари, така че решение на безизходицата около Шенген изглежда недостижимо в краткосрочен план.
Шаленберг каза, че правителството му е насърчено от „плана за действие“ на ЕС за затягане на граничния контрол и ускоряване на процедурите за убежище, но трябва да види по-голям напредък.
„Като страна в сърцето на Европа, Австрия е голям бенефициент на Шенген и ние искаме той да работи“, каза той.
Основната причина Австрия да има толкова много бежанци е, че други страни от ЕС по така наречения Балкански маршрут, по-специално Унгария, отказват да регистрират търсещите убежище, стъпка, която според правилата на ЕС би позволила на Виена да ги изпрати обратно в тази страна, след като пристигнат в Австрия. Съгласно така нареченото Дъблинско правило, държавата, в която бежанецът влиза в ЕС и е регистриран, отговаря за разглеждането на случая на лицето.
ЕС прие около 1 милион бежанци миналата година, без в тази цифра да влизат украинците. Ако Франция и Германия регистрират толкова, колкото Австрия на глава от населението, само двете страни щяха да имат 1 милион, твърди Шаленберг.
България и Румъния от години се стремят към присъединяване към Шенген и реагираха гневно на хода на Австрия. Холандия се присъедини към Австрия в налагането на вето на България, но даде зелена светлина на Румъния.
Критиците казват, че ходът на Виена ненужно подкопава единството на ЕС във време, когато страните-членки трябва да положат усилия, за да покажат повече единство.
Мнозина в австрийската бизнес общност, която инвестира и в Румъния, и в България, също са разтревожени от хода на правителството.
И все пак управляващата коалиция в Австрия, която се ръководи от Народната партия на Шаленберг, има и друго притеснение. Крайнодясната Партия на свободата в страната пое убедителна преднина в националните социологически проучвания, малко повече от година преди следващите редовни избори. Една от причините за скока е, че основният акцент на партията – миграцията, се върна в центъра на политическия дебат.
Започвайки с бежанския поток през 2015 г., редица страни от ЕС, сред които Австрия, Германия и Франция, започнаха да увеличават контрола на някои гранични пунктове. Шаленберг подчерта, че крайната цел на неговото правителство, което подкрепя твърдата позиция относно разширяването на Шенген, е да се върне към системата отпреди 2015 г. на пътуване без граници. Но не е ясно кога ще се постигне това.
Текстът е публикуван в „Политико“. Преводът и заглавието са на ДЕБАТИ.БГ.
