Кризата с върховенството на закона, която разтърси Европейския съюз през последните години, е фокусирала вниманието си върху „отстъплението от демократичните принципи” в Унгария и Полша, където управляващите партии се опитват да манипулират изборите, да задушат плуралистичните институции и да заглушат независимите медии.
Но тревожният модел на злоупотреба с власт в Европа не се ограничава само до Будапеща и Варшава. В България това лято се разгърна пълномащабна политическа криза заедно с тревожното нарастване на броя на заразените с COVID-19.
В продължение на четири седмици много българи излязоха на улицата, протестирайки срещу правителството на премиера Бойко Борисов – лидер на дясноцентристката партия ГЕРБ, когото обвиняват, че оглавява администрация, тясно свързана с престъпни групи.
Протестите бяха последвани от поредица публикации, които включваха снимки на полуголия Бойко Борисов в спалнята му, а до него нощно шкафче, пълно с банкноти от 500 евро, пистолет и златни кюлчета.
Борисов не отрича, че той е лицето от снимките и че е снимана неговата спалня, но твърди, че те са манипулирани и към тях са добавени парите и пистолетът. В изтекъл аудиозапис се чува, че заплашва да „изгори“ член на Европейския парламент.
Харизматичният Борисов управлява вече трети мандат като министър-председател. Той встъпи в длъжност през 2009 г., залагайки на силна антикорупционна платформа и борба с организираната престъпност. След като пое властта, обаче, ГЕРБ издигна политическото връзкарство до абсурдни нива, а тази година се забърка в серия от скандали.
Ендемичната корупция и организираната престъпност разяждат България 30 години след края на комунистическото управление. Тя остава най-бедния член на Европейския съюз с БВП на глава от населението в размер от 53 % от средния за ЕС, въпреки големите субсидии, които Брюксел отпусна след присъединяването към блока през 2007 г. „Трансперънси Интернешънъл” класира България на 74-то място в света по корупция и на последно сред 27-те държави от ЕС. Демографската катастрофа е придружена от икономически застой, тъй като през тези три десетилетия населението е намаляло от девет милиона до по-малко от седем милиона.
Олигархично управление
Това е свят, в който мощните олигархични мрежи успяха да „превземат държавата“. От своя страна това помогна за поддържане на модели на непотизъм и кражба на публични ресурси сред елита, като същевременно осъди мнозинството българи на несигурно съществуване, характеризиращо се с ниски заплати и непрекъснато нарастващи цени. Държавата, вместо да се разправи с олигархията, се е настанила удобно в пипалата ѝ.
Във всяко нормално общество независимите медии биха разнищили подобни „сенчести сили”. Но в България медиите са погълнати почти изцяло от олигархията.
Наскоро публикуваният индекс за свобода на словото за 2020 г. постави България на 111-о място в света – след Етиопия, Либерия и Мали и приблизително на едно ниво с Нигерия.
Това е необичайна позиция за държава-членка на ЕС и показва как през последното десетилетие пипалата на олигархията обгръщат както обществените, така и частните медии.
В България след 2007 г. едва ли са проведени реални реформи
Една от ключовите фигури в тази криза е масово недолюбваният медиен олигарх Делян Пеевски, известен с прякора си „Шиши”.
Пеевски произхожда от семейство с добри връзки, което притежава най-голямата в България медийна групировка. През 2007 г. е уволнен от поста си заместник-министър и е разследван за опит за изнудване. Неговото краткотрайно назначаване през 2013 г. за „цар на сигурността“ – ръководител на Държавната агенция за национална сигурност (ДАНС), предизвика политически сътресения, които продължиха с месеци.
По-голямата част от протестиращите не са членове на политически партии, нито са имали преди връзка с политиката. Те не са организирани по никакъв друг начин, освен чрез социални медийни мрежи, което в повечето случаи става повече или по-малко спонтанно. Общото, което ги свързва, е, че не желаят повече престъпност и рекет, както и латентен непотизъм, с който се ползва определен кръг от привилегировани политици и бизнесмени. Те настояват да бъде прекратена злоупотребата с власт от корумпирани политици, обслужващи своите „бизнес“ клиенти. Те заявяват, че искат да живеят в „нормална“ европейска държава.
Привилегирована мрежа
Европейският съюз обаче не се справя добре с тази криза. След присъединяването на България към ЕС през 2007 г. тя беше подложена на специален режим, наречен Механизъм за сътрудничество и проверка. Идеята беше София да продължи да бъде подчинена на модела на „условност“ на ЕС, който предхожда присъединяването и който изисква България да продължи по пътя на реформите. Механизмът обаче претърпя провал: реални реформи бяха направени едва след 2007 г.
Олигарсите и техните политически покровители все повече са свързвани с измами, при които финансирането от ЕС е насочено към привилегирована мрежа от хора и семейства. Впрочем, някои от тях открито се хвалят със способността си да отклоняват милиони от европейските фондове в полза на приятели и поддръжници.
Една от основните фигури – обект на протестното движение, е главният прокурор на България Иван Гешев. Фактът, че продължава да заема този пост, е достатъчно доказателство за протестиращите за произволния характер на върховенството на закона в България и за пълния провал на процеса на реформа в ЕС.
За разлика от унгарския премиер Виктор Орбан, Борисов е избрал изцяло неконфронтационен модел на поведение в рамките на ЕС. След като стана премиер за първи път през 2009 г., за него стана приоритет да изгради добри отношения с Ангела Меркел. Неговата партия ГЕРБ, подобно на ХДС на Меркел, е член на дясноцентристката Европейска народна партия.
Навсякъде, където е възможно, той се опита да представи България като полезна и конструктивна в Европейския съвет. В замяна лидерите на ЕНП предпочитат да не обръщат внимание на скандалите, които следваха един след друг правителството на Борисов.
Предоставената от ЕНП защита даде допълнителни възможности на свързаните с ГЕРБ структури и ги направи недосегаеми. Развихрилото се беззаконие в България е улеснено директно от Брюксел и Берлин. Остава да видим дали протестното движение ще успее да промени това.
