Продължавам да изследвам артистичните си идеи, които развивам през последните години. Разбира се, подхождам към тях по нов начин. Откритията ми водят до нови концепции и стилове. Изложбата няма официално име, но творбите са придружени от заглавия, които предизвикват мисли и асоциации у зрителите. Това коментира Румен Рачев по повод личната си изложба в Пловдив, открита тази вечер в галерия „Червеното пони“.
Рачев не използва рамки за своите картини. „Не препоръчвам на себе си или на колекционери да използват рамки“, споделя той. Той обяснява, че в това има дълбок смисъл: „Рамката поставя ограничения. Тя изолира произведението от околното пространство – рамкира го и го затваря. Искам да избегна този затворен ефект и да позволя на творбите да взаимодействат свободно с пространството. Много от картините ми са динамични и понякога притежават контролирана, но положителна агресивност; рамките не биха могли да дадат същата свобода и сливане с околната среда“, разказва авторът.
„Фигурата на човека е важен акцент в творбите ми. Но сега представям и натюрморти, които са истински интересни. Отново, човешкото присъствие е важно, но по-скрито. Загатвам за музиката в една от картините – моята дълбока любов към нея, която е неразривна част от изкуството, подобно на поезията и литературата; всички качествени форми на визуалните изкуства“, добавя той.
В експозицията има и два пейзажа, както и портрети в по-малък формат: „Тези портрети не търсят известни личности, а по-скоро се фокусират върху различни типажи. Те са абстрактни персонажи, които не съществуват, но носят ярки характеристики и са разпознаваеми“, сподели художникът.
Рачев се определя като оптимист, който обожава цветовете. С усмивка споделя, че не е далтонист, което му помага. „Имам силно изразено усет за цветовете. Въпреки негативните събития в света, в мен остава оптимизмът. Понякога чувствам, че лошите сили доминират в света, и ако не намерим начин да се съпротивляваме, нещата рискуват да не отидат на добре. Говоря открито. Но все пак, аз съм неоспорим оптимист“, казва той.
Когато бива запитан за рисуването на по-мрачни картини, той отговаря, че не го прави, защото цветът не отразява настроението му: „Според мен рисуването не зависи от емоцията. Даже в моменти на притеснения, творя с много цветове. Понякога ми харесва да експериментирам с ограничена цветова палитра, почти черно-бяло. Работил съм и в графика дълго време, което също беше уникален опит“, споделя Рачев.
Той отбелязва, че с времето създаването на картина отнема значително повече усилия – играе се с цветове, текстури и детайли. „Преди можех да рисувам бързо и интуитивно, но сега най-трудно ми е да подпиша картината, защото винаги виждам нещо, което може да се подобри. Понякога дори правя радикални промени“, сподели той.
Артитът посочва, че често изпитва колебания относно завършеността на творбата и понякога близките му дават последна оценка: „Има картини, които са започнати преди 20 години, но сега ги завършвам по нов, интересен начин“, заяви той.
„Това е забавно. Изкуството не е просто работа. То е и вид развлечение. Нужно е да поискаш да се предизвикваш, за да поддържаш интерес в творческия процес. Не разглеждам това само като работа, а като начин на живот“, сподели Рачев.
Той признава, че всеки път изпитва вълнение при откритие на изложба и дава пример с известни музиканти, които дори след многобройни концерти все още чувстват трепет преди да излязат на сцена. „Винаги има онова вълнение, онова „ами сега?“ и е хубаво, че го има, защото без него можем да загубим представа за реалността и да се самозабравим, което не е здравословно“, добавя художникът.
Изложбата е посветена на журналиста Иван Рачев, брат на художника, който наскоро е починал. „С него имаме много дълбока връзка. Целият ни живот преминава заедно въпреки, че прекарах почти 20 години в Германия. Той пое професията на нашите родители, журналисти, и остави следа като разследващ журналист, честен и принципен човек. Той винаги се е стремял към истината и обективността“, разкрива Рачев.
Открито от галеристката Рени Николова-Шишкова, която сподели, че е радостна, че започва сезона с такъв художник. „Горда съм да открия есенния сезон с творец, който е илюстрирал албума на Найджъл Кенеди и е спечелил награда Brit. Освен това е представен и в музея на модерното изкуство в Ню Йорк“, споделя тя.
Повечето произведения в изложбата са нови и създадени специално за галерия „Червеното пони“. Изложбата, включваща 16 живописни творби, ще може да бъде разгледана до 15 септември.
Румен Рачев е роден в Белово и е завършил художествена гимназия в София, а през 1982 г. и Националната художествена академия. Работи като свободен артист и е член на Съюза на българските художници, със завършени над 60 самостоятелни изложби в България, Европа и САЩ. Живял е 20 години в Бремен, Германия, а творбите му са част от колекции като Националната галерия в София и Museum of Modern Art в Ню Йорк, наред с много други. Творческият му обхват обхваща живописта, рисунките и графиката.
Един от почитателите му е цигуларят Найджъл Кенеди, който през 2000 г. му нарежда да направи графичното оформление на проекта си „Кенеди свири Бах“. Дискът спечелва награда Brit за класическа музика същата година.
