Аз съм тъпанарче, сричам,
буквите са ми мъченье.
Българин да се наричам
сетна радост е за менье.
Аз съм тъпанарче. Твойта
мама, леля, стринка, баба…
Юруш, долу, огън, ГОЙДА!
Прост народ, държава слаба!
Аз съм тъпанарче, ужким,
яростен антифашага –
а за теб и твойте дружки
само лагер се полага.
Аз съм тъпанарче, нямам
свои лични постижения.
Имам си мечта голяма –
списък за унищожение.
Аз съм тъп и ненавиждам
индивиди с очила –
и за тая сган предвиждам
кръв, сълзи и теглила.
Аз съм тъпанарче. Мразя
моя дом и моя век.
В кал и екскременти газя,
ти за мен си подчовек.
Аз съм тъпанарче. Расна
зло, сърдито, неграмотно.
Във лицето ще те прасна –
да ме помниш доживотно,
отвратително животно.
Аз съм тъпанарче, имам
строг биологичен пол
и веднъж за цяла зима
в Тунджа се подмивам,
без да се събличам гол!
ДЕБАТИ.БГ препубликува от „Сега“ стихотворението със съгласието на автора Иво Балев.
