Последните избори показаха възход на крайната десница, но и други малки партии също задминаха очакванията.
За новият стар канцлер на Германия Ангела Меркел равносметката от изборите нещо като кошмарна победа. Поне така немското издение „Билд“ и други местни медии описват представянето на дългогодишния премиер, чиито четвърти мандат е засенчен от по-добър от очаквания резултат на крайната десница Алтернатива за Германия (Alternative für Deutschland, AfD).
Изходът определено не е идеален за Меркел. Сега тя е изправена пред предизвикателството да формира нов кабинет с по-малко парламентарно представителство – нейният дясно центристки „Християндемократически съюз“(ХДС) и „Християнсоциалния съюз“ (ХСС), загубиха общо 65 места. От списъка на потенциалните коалиционни партньори излиза и „Социалдемократическата партия“, част от предишната грандкоалиция, която се заяви като опозиция, след слабото си представяне на изборите.
По такъв начин, ХДС и ХСС остават само с една възможност, за да имат по-голяма подкрепа в парламента: тройна коалиция с дясната партия на „Свободните демократи“ и „Зелените“. И двете са по-малки партии, които обаче успяха да спечелят гласове.
Мнозина са притеснени от парламентарния дебют на AfD и значителната загуба на подкрепа за широката коалиция на Меркел, виждайки в това, че в Германия се чуват националистически гласове, макар и да не е цялата истина. Фактът, че AfD ще има парламентарно представителство, ще окаже слабо влияние върху политиката, но същото е вярно и за по-малките партии. Незвисимо, че AfD не спечелиха много места, те се наложиха като силна страна в преструктурирането на германската политика, дълго време доминирана от едни и същи ляво- и дясно-центристки политически сили. Затова резултатът от изборите може са се интерпретира като рязък отказ от мейнстрийм партиите, отколкото като подкрепа за националистите.
Досега в Бундестага не е имало толкова много малки партии. Изборите от миналата неделя вкараха две нови политически сили в германския парламент: AfD с 94 места и „Партията на свободните демократи“ с 80 мандата, която загуби подкрепа на изборите през 2013-та (и не премина 5-процентната бариера). Тези партии сега се присъединяват към „Зелените“, които получават 5 места и лявото крило на популистката партия на „Левите“ ( Die Linke), която получи 4 кресла. В Народното събрание влизат още победителите ХДС и ХСС, както и опзиционната СДП.
Седемпартийният Бундестаг е най-големият, сформиран в Германия от десетилетя, както по отношение на броя на партиите, така и заради броя на депутатите.
През 70-те и 80-те години на миналия век, Германия беше описвана като „две и половина партийна система“, поради продължителното присъствие на ХДС, ХСС и СДП, както и на маргиналната „Партия на свободните демократи“. На тези избори се видя, че партиите на естаблишмънта загубиха, дясното крило на популистите, пък, спечели.
Но има още 3 партии с 10-процентна подкрепа: те не спечелиха изборите, но влязоха в Бундестага. Като се има предвид дългото управление на Меркел и нейната широка коалиция, възходът на малките политически сили не е изненадващ. Когато промените са минимални и няколко последователни правителства си приличат, се засилва влиянието на партиите, които предлагат различна политика, като мотото е „промяна във всички аспекти“.
Според анализи в германския печат, победният марш на малките партии е подхранен от гласове, отклонени от големите политически сили. Част от избирателите на ляво-центристката СДП гласуваха за „Зелените“, „Левите“, „Партията на свободните демократи“, а също – и AfD.
ХДС и ХСС преживяха подобни загуби, като около 1 млн. избиратели дадоха вота си на AfD, а около 1.4 млн. – за „Партията на свободните демократи“.
Подобно преливана на гласове от големите към малките партии не е само германски феномен. Изборите в Холандия се развиха по подобен начин, като около 150 места бяха разделени между дясно-центристката „Народна партия на свободата и демокрацията“ и крайно дясната „Партия на свободата“, плюс 10 други по-малки политически сили. Донякъде тези резултати се дължат на холандската пропорционална избирателна система, но от друга страна налице е и тренд към раздробяване на политическото пространство: така, че европейските лидери ще трябва да се съобразят с новата политическа реалност.
Изводът от изборите е, че имаме бъг в системата: провалихме се с имиграцията, затова ще се върнем към доброто старо време на 70-те и 80-те…макар че нямаме машина на времето. Промените в германската политика, а и в повечето европейски страни са структурни: политическото пространство става по-фрагментирано, което означава, че ще има нестабилни коалиции.
