Бай Димчо, на 92 години, е последният останал майстор кошничар в Кюстендилско. В момента най-голямото му притеснение е, че няма кого да насочи към занаята си.
Димчо Занев е започнал да плете кошници от много малък, а по-късно се е занимавал и с дърводелство. С времето обаче е продължил само с кошничарството. Неговите изделия се използват в страни като Англия, Германия и Франция. В интервю за БТА той сподели, че напоследък в района няма младежи, желаещи да научат изкуството на плетене на кошници, които са предшественици на съвременните чанти.
Бай Димчо усвоил занаята през 40-те години на миналия век, когато бил ученик в първи клас в село Ваксево. Тогава, всеки четвъртък, след занятията, учителите водели децата на трудови занимания, запознавайки ги с различни практически умения. Момичета учели шев, предене на вълна и плетене, докато момчетата се обучавали на кошничарство, дърводелство и други. Той разказва, че в сряда, когато пасел животните, събирал върбови клонки, за да има материали за работата на следващия ден.
Димчо продължава да бере клонките, от които плете кошниците си, обикаляйки дерета и речни корита, като предпочита върбата, но понякога използва и декоративни храсти. Според него, най-трудната част е изработването на дъното на кошницата, тъй като то е основата на проекта, а цялостният процес отнема поне три часа.
Той разказал, че училища и детски градини са му се обаждали, за да проведе обучения, но интересът от страна на децата бил слаб. „Показвам им, а те се взират в телефоните. Каква полза има от това? Нямат интерес“, споделя майсторът. Единствено едно момче е проявило желание и успяло да се научи да плете цървули и кошници.
Младите не проявяват интерес дори за закупуване на готови кошници, докато по-възрастните купуват от време на време, но повечето ги използват за декорация в домовете си, с мъка разказва последният майстор кошничар, бай Димчо Занев.
