Делът на енергията от възобновяеми източници през 2017г. на територията на Европейския съюз се е увеличила до 17,5%. Това показват данните на европейската статическа служба „Евростат”.
Повишението е двойно в сравнение с данните от 2004г., когато делът на енергията от такива източници е била едва 8,5%.
Стратегията на Европа 2020 е достигане до 20 на сто енергия от възобновяеми източници до 2020г. или 32% до 2030г.
НАЙ-ВИСОК ДЯЛ В ШВЕЦИЯ, НАЙ-НИСЪК В ЛЮКСЕМБУРГ, ХОЛАНДИЯ И МАЛТА
От 2004г. делът на възобновяемите източници е нараснал във всяка една държава членка на Европейски съюз. Само за една година (от 2016 до 2017-та) се отчита ръст в 19 от 28-те държави членки.
В Швеция делът на енергията от възобновяеми източници е над 54,5%. Тоест половината от енергията, която шведите произвеждат и използват е от слънчеви, водни или ветро- централи.
Във Финландия също залагат изключително на тази енергия – 41%, следвани от Латвия – 39%, Дания – 35,8 на сто, Австрия – 32,6%.
Точно обратна е ситуацията в Люксембург, където едва 6,4 на сто от енергията е от възобновяеми източници. В Холандия и Малта ситуацията е сходна – респективно 6,6% и 7,2%.
ХОЛАНДИЯ И ФРАНЦИЯ СА НАЙ-ДАЛЕЧ ОТ ЕВРОПЕЙСКИТЕ ЦЕЛИ
Всяка една държава членка на Европейския съюз има своя цел, която трябва да постигне до 2020г.
Сред държавите членки, 11 вече са постигнали националната си цел – България, Чехия, Дания, Естония, Хърватия, Италия, Литва, Унгария, Румъния, Финландия и Швеция.
Латвия и Австрия са на 1% разстояние от това. От друга страна, Холандия има още 7,4% да наваксва, Франция – 6,7, Ирландия – 5,3, Великобритания – 4,8%, Люксембург – 4,6 на сто.
ЦЕНАТА НА ВЪЗОБНОВЯЕМАТА ЕНЕРГИЯ
Преди дни „Юроактив” съобщи, че новите вятърни и слънчеви електроцентрали, както и онези, работещи с биомаса, заменят успешно въглищните централи през 2018 г., като този процес е особено явен в страни като Германия, Франция и Великобритания.
Нивото на възобновяемата енергия продължава да се покачва през изминалата година, а общото производство на електроенергия от въглища се е понижило с 6% за целия блок и сега представлява 30 на сто, потвърждавайки бързия спад при въглищната енергия в повечето от европейските страни.
Двете експертни групи отбелязват още, че размерът на разходите за производство на електроенергия от възобновяеми източници се е понижил до такава степен, че се изравнява с разходите при производството чрез въглища и природен газ.
Последните търгове за електроенергия от вятърни и фотоволтаични централи в Германия са в ценовия диапазон 45-60 евро за мегаватчас, се посочва в доклада. В това отношения цената на електроенергията от възобновяеми източници вече се изравнява с цените на едро в много европейски страни.
От друга страна, цената на електроенергията, произведена от въглища се повишава с 15 на сто, докато тази, която е свързана с природния газ отбелязва ръст от 30% за 2018 г.
Както ДЕБАТИ.БГ писа преди два месеца, в България все още се смята, че зелената енергия е скъпа. Всъщност, българските потребители плащат допълнително за зелена енергия малко над 1 евроцент, а в останалите страни от ЕС – между 1.7 и 1.9 евроцента.
И ако тoĸът в Бългapия e oĸoлo 2 пъти пo-eвтин (0.076 евро за киловатчас) oт нaй-бoгaтитe дъpжaви в EC ( 0.13 евро за киловатчас), тo дoxoдитe нa хората ocтaвaт нaд 5 пъти пo-ниcĸи ( у нас средната работна заплата е около 480 евро, при 2526 евро средно за старите страни членки на Блока).
Именно ниските доходи са хранителната почва и за всякакви популистки настроения сред българите, коментират експерти.
България преживя своя ВЕИ „бум“ през 2011-2012, когато наведнъж се монтираха около 800 мегавата (МВ) ВЕИ мощности.
Най-общо модерна енергетика означава край на базовата генерация, край на въглищата, пълно отваряне на националния, регионалния и европейския енергийни пазари, интеграция на енергийните пазари, ускорена смяна на горивата, ускорена дигитализация на енергийния сектор, много висока енергийна ефективност, превръщане на управлението на енергийното потребление в пазарен продукт.
