Проф. Вучева е български икономист, заместник министър-председател и министър на финансите 1994-1995 г.
Професор от 1991 г., участва в изготвянето на проектите на основните икономически закони в периода 1991-1996 г. Преподава финанси в УНСС.
Членството в еврозоната е задължително за България. Когато договорът е подписван, там ясно е казано, че ще влезем в нея, обяви на голям европейски форум заедно с двама други български премиери министър-председателят Бойко Борисов. Той потвърди желанието на страната ни да бъде включена в ERM ІІ и на срещата с новия френски президент Макрон.
Продължават медийните коментари по темата, бяха направени и социологически проучвания за нагласите на българите, за техните предпочитания, за това имат ли някакви страхове, свързани с евентуалното приемане на общата европейска валута.
При подобни разговори темата често, а и разбираемо, тръгва от това ще има ли приемането на еврото отражение върху потребителските цени и се тръгва със страхове и спекулации, че при преминаването от лев към евро тези цени щели да растат. Всички търговци щели да използват възможността от промяната и да увеличат цените. Така било във всички страни, включили се в различните години в еврозоната.
Това обаче не е вярно. Тези разкази нямат потвърждение от опита на страните, които участват в еврозоната.
Най-скорошна е историята с приемането на еврото от трите балтийски страни – Естония, Литва, Латвия, както и от Словакия и Словения. В нито една от тях няма да намерите потвърждение за някакаво страховито изменение на потребителските цени след този акт.
Особено показателен за нас е примерът на балтийските страни, защото те имаха фиксирани курсове на националната си валута, за две от тях – при условията на валутен борд.
При преминаване на България към еврото може да има единствено незначителни изменения от преизчисляването на левовите цени в евро, но е невъзможно да се появат някакакви нови и непоносими ценови скокове за българските потребители точно защото сме преминали към еврото.
Лесно е да се върнем назад и да проследим от 1997 г. насам как се развиват потребителските цени. Значителни повишения на цените и свързана с това инфлация има в периоди на промени на т.н. административни цени на ел.енергията, водата и парното.
Когато бяха приватизирани електроразпрезелителните дружества през 2001г. доста експерти твърдяха, че с новите стопани – частни акционерни дружества, които ще управляват много по-добре, цените на енергията ще се намалят, но това не се случи. По ред причини. Това у нас не стана и след въвеждането на европейската директива за либерализиране на енергийния пазар, не отпадна потребността от административни цени, пазарът още не може да покаже силата си в интерес на потребителя. По въпроса за тези цени, толкова, но да се върнем на еврото.
Някои социологически проучвания наистина регистрират опасения, най-вече на редови граждани, от ценови скокове, но аз бих искала да се спра на едно друго говорене, истински спекулативно и със заплахи – в социални мрежи и форуми – срещу еврото и еврозоната, при това от страна на хора с претенции за познаване на икономическите процеси.
Тези т.нар. експерти не само отричат ползата от еврото. Внушават, че ЕС върви към разпад и неговата обща валута не може да създадава стабилност и успехи.
Най – лесното и разбираемото опровержение на този род писания е припомнянето на случилото се през 1999 г. и 2000 г., когато се въведе еврото. Тогава пак имаше внушения, че еврото няма да го има, че това е измислена валута, която няма икономическо съдържание и няма как да просъществува. Даваха й месеци.
Минаха обаче 17 години, еврото го има и стои стабилно. През последните месеци еврозоната като цяло убедително показва растеж и добри икономически резултати. Едно са фактите, друго – приказките.
Би било наивно да не се отчита, че натрупаният опит и в ЕС, и у нас през годините изисква осмисляне, и че трябват и промени. Но не бива да има съмнение – за България е категорично е по-добре да сме част от общност, която си дава ясно сметка за всичко и има решимостта да върви напред.
