Внушителни групи от учители, социални работници и полицаи обхождат България, за да изпълнят Херкулесова задача – до убедят десетки хиляди ромски родители да изпратят децата си на училище.
Това е част от нова държавна инициатива за справяне с нарастващата неграмотност и големия брой непълнолетни забременяващи момичета в обеднялата общност, която представлява 10 на сто от седеммилионното население на България.
Около 130 000 деца не ходят на училище в България, каза наскоро пред журналисти министърът на образованието Красимир Вълчев. Преобладаващата част от тях са ромчета.
За да обърне тенденцията, правителството упълномощи над 1000 екипа от експерти да пътуват из страната, която е най-бедната членка на ЕС, и да разговарят с ромски семейства.
Но издирването на отпаднали от училище деца или такива, които никога не са ходили на училище, е много трудна задача.
От седем домове, посетени от един от екипите, който АФП придружи неотдавна в най-голямото ромско гето в България в южния град Пловдив, Затие Маринова беше единствената майка, която отвори вратата.
„Ще го запишем на училище тук, ако баща му не ни повика отново в Германия”, казва тя, сочейки към 10-годишният си син Орлин.
Подобно на много роми, съпругът на Маринова прекарва по-голямата част от годината в по-богати страни от ЕС, за да търси работа и да избяга от смазващата бедност в гетото.
„Много деца напускат училище, защото помагат в поминъка на семейството”, казва социологът Алексей Пампоров.
„Момичетата се грижат за по-малките си братя и сестри, а момчетата работят с бащите си, например в строителството”.
В други случаи родителите са си у дома, но се спотайват зад спуснатите пердета и не отварят на експертите.
„Децата, които търсим, могат да са и в съседната къща”, казва Теодора Крумова от организацията Амалипе – водеща група за защита на ромските права.
„Много родители се отнасят подозрително към непознати”, добавя тя.
Пътят към успеха
Дискриминацията спрямо ромите в България е широко разпространена след падането на комунизма през 1989, която силно ги маргинализира.
Около 22 на сто от ромите са неграмотни, а само 9 процента имат средно образование, въпреки че то е задължително, показа неотдавнашно изследване. Мнозина дори не говорят български.
Специалистите виждат пряка връзка между непосещаването на училище и високия процент забременяващи ромски момичета.
Миналата година непълнолетни майки са родили около 6000 бебета – един от най-високите показатели в ЕС.
В отговор на тези предизвикателства управляващата коалиция на консерватори и крайни националисти реши да използва подхода на „моркова и тоягата” в най-новата си кампания.
От една страна, правителството предлага на родителите „захарчета” като субсидии за училищни пособия и дори подкрепа в търсене на работа – примамливи придобивки за общност, съсипвана от бедност и безработица.
Същевременно, София заплашва да наложи глоби и да спре социалните помощи на родители, които не запишат децата си в училище.
Крайните националисти искат дори да отидат по-нататък и да криминализират непосещаването на училище.
Междувременно, на терен, екипите от експерти, съставени от над 11 600 души, предпочитат да наблягат на положителния пример на хора от самата ромска общност, за да насърчат промяната.
Сред образцовите е 19-годишншят Марсел Илиев от северозападния град Монтана, който заслужи държавна стипендия в Англия благодарение на отличните си оценки.
„Образованието е пътят към успеха и може да ти помогне да се измъкнеш от бедността”, каза той в интервю по телефона.
Недостатъците на училището
Националната кампания започна в началото на септември и за пръв път полицаи и социални работници се присъединиха към учителите в инициативата за връщане в училище.
Засега обаче успехът не е голям. До 10 октомври екипите бяха направили над 150 000 посещения на адреси, а 12 146 деца са върнати в училище, по данни на министерството на образованието.
В 80 на сто от посетените домове е установено, че децата живеят в чужбина.
Лошото качество на образованието в ромските махали още повече изостри проблема, защото родителите казват, че не виждат смисъл да изпращат децата си в лоши училища.
„Не учат добре децата ни. Племенницата ми току-що завърши осми клас и не може да си напише името”, пали се бащата на три деца Райчо Кръстев.
Независимо от това, служители като Крумова, които са на първа линия, хвалят новата инициатива като първото последователно усилие на правителството от края на комунизма за връщане на децата в училище.
„Семействата, които се колебаят, накрая ще бъдат убедени”, казва тя.
Най-голямото предизвикателство ще са онези, които „живеят в най-дълбока бедност”, а експертите са единодушни, че задържането на децата, които се връщат в класните стаи, от следващо отпадане също ще бъде трудно.
