Инфлацията в еврозоната достигна нов рекорд от 8,1% през май, в сравнение със 7,4% през април, на фона на рязкото покачване на цените на енергията и хранителните продукти, подхранвано отчасти от руската война в Украйна.
Предварителната оценка, публикувана във вторник от Евростат, статистическата служба на Европейския съюз, е най-високата, откакто през 1997 г. започна да се води статистика за еврозоната.
Най-високият годишен темп на инфлация е при цените на енергията – 39,2% в сравнение с 37,5% през април. Следват цените на хранителните продукти, алкохола и тютюневите изделия (7,5%), промишлените стоки (4,2%) и услугите (3,5%), като всички те са по-високи в сравнение с данните за инфлацията през април.
Няма нито едно кътче на континента, което да не се сблъсква с повишаването на цените, като очакваното икономическо възстановяване на Европа след пандемията от коронавирус е възпрепятствано от редица фактори.
Очаква се инфлацията за целия ЕС да достигне 6,8% през тази година, тъй като войната на Русия в Украйна и разпадането на икономическите отношения между Москва и по-голямата част от Европа продължават да оказват влияние върху икономиките.
През май Европейската комисия преразгледа прогнозата за годишния растеж на блока, като комисарят по въпросите на икономиката Паоло Джентилони определи намалението на растежа като „едно от най-рязките“, правени някога между прогнозите.
Извън ЕС инфлацията в Обединеното кралство достигна до 9%, годишна стойност недостигана от 1982 г. насам. Русия е изправена пред инфлация от 17,8 %. В България пък този процент е 14,4%, а Румъния, Полша и Чехия са с близки проценти. В рамките на еврозоната и на ЕС най-висока е инфлацията в две от прибалтийските държави – Литва и Естония, съответно 18,5 и 20,1%. Изненадващо, най-високият процент инфлация на континента не е нито в Украйна, нито в Русия, а в Молдова – 27,1%.
Ето какъв е процентът на инфлацията във всяка една от страните в Европа:
Европейската централна банка (ЕЦБ), следвайки стъпките на някои свои колеги в други части на света, сигнализира, че вече планира да повиши лихвените проценти през юли.
Това има за цел да охлади натиска върху цените, а освен това се очаква ЕЦБ официално да прекрати политиката си на стимулиране на изкупуването на облигации още през следващата седмица.
Главният икономист на банката Филип Лейн посочи в понеделник, че лихвените проценти в еврозоната може да се повишат с 0,25% през юли и отново през септември.
Каква е причината за тези нива на инфлация?
Европа и голяма част от света вече бяха засегнати от рязко покачващите се цени на енергията – които допринасят за инфлацията – преди нахлуването на Русия в Украйна в края на февруари.
Конфликтът изостри енергийната криза, като подхрани световните опасения, че може да доведе до прекъсване на доставките на петрол или природен газ от Русия.
Тази седмица лидерите на ЕС се споразумяха да забранят по-голямата част от руския петрол на пазара на блока до края на годината.
През последните години Русия е най-големият доставчик на нефт, природен газ и въглища в ЕС, като осигурява около една четвърт от енергията му.
Забраната на ЕС за внос на въглища от Русия трябва да влезе в сила през август, а през тази година се полагат усилия и за намаляване на вноса на руски природен газ с две трети.
Цените на много стоки, включително и на хранителните продукти, също се повишават, откакто преди две години за първи път бяха въведени локдауните във връзка с пандемията, които натовариха световните вериги за доставки, оставиха реколтата да изгние и предизвикаха паническо купуване в супермаркетите.
Войната в Украйна отново влоши драстично перспективите, тъй като на Русия и Украйна се пада почти една трета от световния износ на пшеница и ечемик и две трети от световния износ на слънчогледово олио, използвано за готвене. Украйна е и четвъртият по големина износител на царевица в света.
Агенцията на ООН по храните съобщи, че цените са достигнали исторически рекорд през февруари и отново през март, а Световната банка прогнозира, че цените на пшеницата може да се повишат с над 40% през тази година.
Джентилони предупреди, че нещата могат да се влошат дори повече, отколкото прогнозират статистиците на ЕС.
„Нашата прогноза е свързана с много голяма несигурност и рискове“, каза той. „Възможни са и други сценарии, при които растежът може да бъде по-нисък, а инфлацията – по-висока от тази, която прогнозираме“.
