Френското, а всъщност европейско предложение за решаване на спора между България и Северна Македония беше посрещнато с недоволство от определени групи и в двете държави. И у нас, и в съседката ни се каза, че приемем ли, предаваме националните си интереси. Северна Македония яростно отказва да отвори Конституцията си, ние яростно се канехме да откажем българските искания да бъдат изпълнени – и то под изричното наблюдение на Европейския съюз, като не приемем предложението на френското председателство.
Френското предложение обаче беше прието вчера. Народните представители одобриха да вдигнем ветото над началото на преговорите между Северна Македония и Европейския съюз, ако съседката ни впише българите в основния си закон и изпълни българските искания по Договора за добросъседство от 2017 година. България прие предложението да вдигне ветото, стига Северна Македония да събере сили да изпълни исканията ѝ, докато ЕС стриктно наблюдава.
Добро решение ли взе България?
Френското предложение предизвика протести и недоволство в Северна Македония. Хиляди хора са събраха в протест срещу правителството там, чието оцеляване е под съмнение, ако реши от своя страна да приеме френското предложение. Това, което България на практика направи, е да прехвърли горещия картоф в ръцете на управниците на РС Македония – ако те не успеят да приемат предложението, значи те сами са преценили да отрежат европейския си път, а България е изпълнила своя ангажимент и към българите, и северномакедонците, и към Европа.
Нека не се лъжем, отхвърлянето на предложение, което удовлетворява основните ни искания, щеше да ни изтласка в изолация. Такъв тип изолация се отразява – дали чрез европейските парични потоци, които влизат у нас, дали чисто имиджово, особено на фона на неизпращането на оръжия към Украйна.
България взе най-доброто възможно решение. Ако питаме ВМРО, „Възраждане“ или „Има такъв народ“ това не изглежда съвсем така през техните очи, но може би е редно да се запитаме какво целят тези формации – българите в Северна Македония да имат равни права, езикът на омразата и дискриминацията да намалеят и да изчезнат, или България да доминира над Северна Македония и дори да престане да признава суверенното ѝ съществуване? Не забраните, рестрикциите и истеричния стремеж да влизаме в ролята на големия брат биха спрели омразата, а демонстрирането на добра воля, работата за това правата на българите се спазват по пътя на евроинтеграцията на РС Македония. Северна Македония тепърва ще започне преговори за присъединява към ЕС – тя тепърва трябва да се погрижи например за това правата на малцинствата да бъдат спазвани. В контекста на френското предложение, дали тези права се спазват, ще бъде изрядно следено от ЕС.
Защо България наложи ветото?
България наложи ветото през 2020 година, когато позицията на правителството на ГЕРБ – с министър-председател Бойко Борисов, внезапно се втвърди. Изведнъж то заяви, че Северна Македония не спазва Договора за приятелство, добросъседство и сътрудничество от 2017 година и наложи вето над началото на разговорите за присъединяването ѝ към Европейския съюз. Преди това обаче твърдеше, че работата между съвместните работните групи (комисии) на двете държави върви.
Оправданието с половин уста за налагане на ветото тогава беше, че това е било настояването на коалиционния партньор на ГЕРБ – ВМРО, което крепи третия кабинет на ГЕРБ до самия му край. Доколко обаче исканията на г-н Красимир Каракачанов са повлияли на бившия премиер Борисов, не е ясно. Съвсем възможна хипотеза е и нещо друго да е мотивирало решението му – една друга държава, която истерично винаги иска да е нечий голям брат например. Да не забравяме, че по същото време беше взето решението България да строи на „Газпром“ и Русия за собствена сметка „Турски поток“.
Ако се върнем назад и ако погледнем напред
Ако се върнем назад в историята, ще видим, че България е изгубила Македония отдавна. Независимо общата ни история, реалността днес е друга. Реалността днес е, че Георги Димитров подари Македония на Югославия, оттам започна и дългогодишното внушаване на омраза към българите от сръбска страна. България изгуби Македония. Нека поне в бъдеще да има шанс за по-нормални отношения.
В момента двете държави нямат особени икономически отношения. Транспортните връзки са лоши, търговските – също. Това, което националистите в България таят към Македония, е една абстрактна любов. Само че не истинска, а асимилираща. Те искат Македония да се претопи в България, да престане да съществува сама – а това, както е разбираемо, не носи нищо добро за българите в РС Македония, които националистите у нас казват, че искат да предпазят, да спасят. Видимо е, че досега твърдоглавото отстояване на българските позиции им донесе само още дискриминация и омраза.
Ако гледаме в историята, колкото и цинично да звучи, ще видим, че покрай абстрактната си любов към Македония, след Първата световна война България пропуска изключителна икономическа възможност да запази Беломорието, което отвоюва след Балканската война. Тя обаче настоява да си върне Македония, само за да я преотстъпи на Югославия по-късно. А сега можеше да управлява всички транспортни и търговски връзки, които минават през Александруполис – или както е другото му име, Дедеагач… Към днешна дата България беше напът да изпадне и в тежка изолация в рамките на Европейския съюз отново по темата „Македония“.
Темата „Македония“ винаги е изпивала големи количества енергия. Съвсем пресен пример е как именно тази тема беше използвана, за да се свали правителството на България. Прехвърляйки горещия картоф на Македония, която сега следва да реши иска ли да се присъедини към ЕС, изпълнявайки условия на България, или не иска, държавата ни най-накрая има възможността да се фокусира върху вътрешните си проблеми и към това действително да реши и проблемите на българите в Македония. Да не говорим, че темата“ Македония“ вече е полузатворена – способността ѝ да бъде изваждана на преден план от някого, за да предизвиква сътресения, е поне наполовина съкратена.
Изгубихме много време в тъпкане на едно място. Ако искаме правата на българите да бъдат уважавани, исканията ни да се чуват и да се изпълняват, редно е да приключим с манията да бъдем големия брат. Горещият картоф вече е в Македония – България направи това, което се искаше от нея.
Оттук нататък следва България да продължи да решава вътрешните си проблеми, а Македония да бъде тази, която да реши по какъв път иска да поеме: дали към евроинтеграция, което значи спазване на българските искания, или назад. А ние може да погледнем например към това как да приемем 22 законови поправки, необходими, за да усвоим милиардите по Плана за възстановяване и устойчивост…
Още актуални анализи – четете тук.
