„След нападението на Путин и Русия над Украйна политическото развитие на Радев се завъртя в пълен кръг: той започна като човек на Москва и изглежда, че отново се приземява в началната си позиция. Не е ясно дали симпатиите му към Русия се дължат на дълбоки убеждения, или са свързани с русофилството, което е широко разпространено в България. От 24 февруари 2022 г. насам президентът изпълнява един високорисков акт по търсене на баланс“.
Това казва в своя статия, публикувана в немската обществена медия „Дойче веле“, журналистът д-р Кристофър Неринг. „Двете лица на президента Румен Радев“ е заглавието на статията, която предизвика президента дотам, че да потърси право на отговор от немската медия.
Статията е публикувана на 16 май, преди да разберем новините от посещението на българския президент в Берлин в същия ден.
Публикуваме цялата статия „Двете лица на президента Румен Радев“. Преводът е на ДЕБАТИ.БГ:
„Това посещение е свързано изцяло с руската агресивна война срещу Украйна: на 16 май 2022 г. българският президент Румен Радев ще посети германския президент Франк-Валтер Щайнмайер. Посещението е взривоопасно, тъй като от началото на инвазията на 24 февруари политическата орбита на бившия пилот-изтребител Радев, който неотдавна се изявяваше като реформатор в родината си, се върна там, откъдето започна – в Москва.
Роден на 18 юни 1963 г. в южния български град Димитровград, той не си е и представял, че един ден ще бъде президент на родината си. Най-решаващият опит в живота на 19-годишния тогава младеж е влизането му в Българската армия през 1982 г., където прави кариера до президентстването си през 2016 г.
През 1987 г. Радев завършва курс за офицери от Военновъздушните сили и същевременно се присъединява към Българската комунистическа партия (БКП), която доминира в страната от 1945 г. По-късно той определя тази си стъпка като „задължителна за офицерите“. През 1990 г. напуска БКП, но все още е свързан с партията, която я наследява – Българската социалистическа партия (БСП). В крайна сметка обаче дълго време нищо не подсказва той да има политически амбиции.
Сърцето на Радев принадлежи по-скоро на военната авиация. В официалната му автобиография с гордост са изброени над 1400 летателни часа, които е навъртял със съветски изтребители-бомбардировачи МиГ-29. През 2000 г. става командир на различни военновъздушни бази, а през 2014 г. поема командването на Българските Военновъздушни сили с чин генерал-майор. Отказа се от това едва когато, някак изненадващо, печели президентските избори през ноември 2016 г., подкрепен от БСП – с помощта на Москва.
Руски връзки
Как се е случило това? Както призна лидерът на БСП Корнелия Нинова след изборите, тя е обсъждала кандидатурата на Радев с Леонид Решетников, пенсиониран генерал от разузнаването и ръководител на Руския институт за стратегически изследвания (РИСИ). Преди това Решетников провежда проучване в България, за да определи най-обещаващия профил на кандидата. Той използва ръководителя на движението „Русофили“ Николай Малинов, който оттогава е обвинен, че е „руски агент за влияние“. Резултатът е Румен Радев, за когото Решетников се надявал, че ще преориентира България от Запада към Русия.
Първото президентстване на Радев беше доминирано от враждебното му отношение към дългогодишния министър-председател на България Бойко Борисов. Това беше сблъсък на остри противоположности: прозападна и проруска ориентация, популярен и елитарен политически стил, пожарникар и офицер. Зад всичко това се разгаряше мръсна борба за власт: след като Радев се опита да предотврати назначаването на главния прокурор Иван Гешев, който е остро критикуван от ЕС, последният организира щурм в Президенството с подкрепата на Борисов.
На свой ред Радев призова хората да излязат на улицата срещу „мутрите“ около Борисов. Поне според версията на бившия премиер, Радев стои и зад инкриминираните снимки на оръжия, пари и оскъдно облечения Борисов, които са направени в личната спалня на тогавашния премиер през 2020 г., а след това бяха публикувани.
Най-големият му успех
Встрани от тази кална борба, Радев остава доста блед в политическо отношение. Големият му момент настъпва през 2020/21 г., когато масовите протести в България, които той подкрепя, свалят Борисов от власт. Служебното правителство, назначено от Радев, го изстрелва на върха на реформаторското движение. Неговият късмет при избора на министри, сред които са настоящият министър-председател Кирил Петков и вицепремиерът Асен Василев, несъмнено е най-големият му успех. Това не само му осигури трайно висок рейтинг, но и затвърди имиджа му на реформатор и му гарантира влияние върху ежедневната политика, което не е предвидено в Конституцията. След войната в Украйна обаче и двете се стопяват ежедневно.
Радев се движи в обществения живот с демонстрирана войнишка нагласа. Той е емоционален само когато става дума за армията, иначе имитира обединяваща лидерска фигура. Дългогодишен служител на президентската администрация го описва като учтив и любезен в интервю за DW: „Той се отнася еднакво към всички хора и служители, никога не е снизходителен. Но никога не напуска президентската роля“. Радев направи същото впечатление в телевизионния дуел с опонента за президентски пост Анастас Герджиков през ноември 2021 г. Най-добрият му съветник? Съвестта му. Най-добрият му приятел? Всеки български пилот. Най-голямата му сила? Решителността.
24 февруари 2022 г.
След нападението на Путин и Русия над Украйна обаче политическото развитие на Радев се завъртя в пълен кръг: той започна като човек на Москва и изглежда, че отново се приземява в началната си позиция. Не е ясно дали симпатиите му към Русия се дължат на дълбоки убеждения, или са свързани с русофилството, което е широко разпространено в България. От 24 февруари 2022 г. насам президентът изпълнява един високорисков акт по търсене на баланс.
От една страна, Радев осъжда руската атака и публично заявява лоялността на България към НАТО, чийто член страната е от 2004 г. В същото време, както научи DW от средите на НАТО в София, той предизвикал голямо учудване, когато се обявил срещу охраната на българското въздушно пространство от силите на НАТО, които трябва да компенсират окаяното състояние на родните военновъздушни сили.
Радев отхвърля военната помощ за Украйна, тъй като тя „удължава войната“ и представлява „опасна стъпка към директно влизане във войната“. Предупрежденията за „самоунищожение на Европа“ и призивите за български „неутралитет“ също станаха част от репертоара му. През последните седмици Радев подхранва възникналия конфликт с прозападния премиер Петков, като изостря спора за Северна Македония или атакува управлението на кризата от страна на правителството след спирането на руските газови доставки.
По време на посещението на Радев в Берлин ще има малко знаци за всичко това. Неговата проруска, националистическа и антинатовска реторика е запазена за българската вътрешна политика. Когато се появява на международната сцена, той обича да играе ролята на лоялен съюзник и миротворец, който се стреми към помирение. Както и при посещението си в Прага на 10 май 2022 г., той ще осъди руската агресивна война, ще се застъпи за добросъседски отношения на Балканите и ще призове за диверсификация на европейския енергиен внос. Накратко: той ще играе ролята на президента Румен Радев, която е подготвил за изявите си на Запад“.
В ранните часове на днешния ден прессекретарията на държавния глава съобщи, че президентството е потърсило право на отговор от „Дойче веле“. Според институцията на държавия глава публикацията „не отговаря на професионалната етика и журналистическите стандарти“. „Редица твърдения, свързани с дейността на президента Румен Радев, категорично не отговарят на истината“, казва се още в съобщение, изпратено до медиите.
„Разбира се, право на една свободна медия е да интерпретира обществените процеси, но когато този анализ се базира върху неверни слухове и интерпретации, възниква въпрос за достоверността и почтеността на представената информация“, посочава се още в съобщението.
Става ясно, че на 16 май прессекретариатът на държавния глава е изпратил право на отговор до „Дойче веле“, като до днес все още няма публична реакция от страна на медията.
„Не се вписва в традициите на една свободна обществена медия да отказва право на отговор по отношение на публикуван материал, срещу който има аргументирано възражение, че внушава определени недостоверни изводи“, посочва президентството.
Публикуваме цялото писмо, изпратено от Прессекретариата на Президентството до редакцията на „Дойче веле“ без редакции:
„До г-н Петер Лимбург,
Генерален директор на „Дойче веле“
До г-н Кристофер Неринг
Уважаеми г-н Лимбург,
Уважаеми г-н Неринг,
Пиша Ви това писмо във връзка с публикуваната на 13 май т.г. статия „Двете лица на Румен Радев“ на интернет-страницата на „Дойче веле“.
Считам, че информирането на германската общественост за теми, свързани с България, се гради на отговорността на една обществена медия към гражданите и на двете държави. В този процес водещи следва да са фактите, независимо от пристрастията и убежденията на анализаторите. Обективното отразяване е важно условие за утвърждаването на образа на всяка медия като надежден източник на информация. Тази значимост нараства още повече, когато става въпрос за възприятията, които тя създава в гражданите на две приятелски и съюзнически държави.
В статията „Двете лица на Румен Радев“ тези принципи не са спазени и направените изводи се базират предимно на неверни внушения, а не върху реални факти.
Общественото и политическо противопоставяне между президента Румен Радев и правителството на бившия премиер Бойко Борисов по същество не е сблъсквало „прозападна и проруска“ противоположности. Тези понятия са плували единствено в пяната на политическия дебат в България, чиято цел е бил опитът на бившите управляващи да прикрият категоричното отхвърляне от държавния глава на порочния корупционен модел на срастване на държавни институции и бизнес. Впрочем този корупционен модел бе отхвърлен от българските избиратели на последните парламентарни избори и това няма как да е убягнало на редакторите на DW.
Недоумение предизвиква внушението в статията, че президентът Радев черпи подкрепа за своя висок политически рейтинг от успешни министри в служебното правителство, които заемат днес ръководни функции в действащото българско правителство. DW би трябвало да е наясно, че президентът назначава министрите и тяхната дейност може да се разгърне само и единствено в резултат на неговото доверие и в изпълнение на дефинираните от президента приоритети: борба с корупцията, прозрачност и законност.
Войната в Украйна и многобройните кризи в Европа рушат като цяло доверието в политическата класа. Но няма никаква логика в твърдението, че призивите на българския президент за незабавно прекратяване на военните действия в Украйна, връщане към диалога и недопускане на прякото въвличане на България във военния конфликт, са довели до отлив на обществено доверие. Всички проучвания на общественото мнение в България ясно показват, че българското общество категорично отхвърля алтернативни позиции.
Използвам повода за да напомня, че президентът Румен Радев осъди агресията и войната на Русия срещу Украйна не при посещението си в Прага на 10 май, а още на 24 февруари на свиканата от него среща на институциите в София. И това не е еднократен акт от страна на държавния глава. Войната в Украйна е огромна заплаха за международния мир и сигурност, а социалните и икономическите последици от нея се чувстват много по-силно в България, в сравнение със страните от Западна Европа.
И както е вярно, че България е „лоялен съюзник“, също толкова вярно е, че като „носител на мира“ в ЕС и НАТО, тя може да отстоява своите позиции и виждания. Това е демократичният подход, на който се изграждат съюзническите отношения и това ще бъде и в бъдеще, неизменна позиция на Румен Радев като държавен глава.
Изключително важно е да се разбере, че за разлика от повечето европейски държави, България има огромна историческа диаспора в Украйна. Стотици хиляди българи живеят днес в зоните на бойните действия и президентът Румен Радев беше първият политически лидер в България, който призова за изпращането на защитно оборудване за населението в тези региони. Същевременно българският държавен глава категорично не приема български боеприпаси и смъртоносно въоръжение да бъдат изнасяни, за да не бъдат използвани те в зоните на ожесточени сражения, в които са концентрирани и голяма част от етническите българи в Украйна.
Напълно невярна е тезата, че президентът Румен Радев е изразявал позиция срещу съюзническата подкрепа за засилена охрана на българското въздушно пространство в условията на военен конфликт в съседство. Ако статията се градеше върху публичните изказвания на президента и официалната информация, публикувана на интернет-страницата на президентската институция, а не на манипулативни медийни интерпретации, нямаше да се стига и до подобни неверни твърдения. Още повече, че като командир на българските Военновъздушни сили именно Румен Радев организира първата съвместна мисия за охрана на въздушното пространство на България със съюзниците. На дневен ред обаче е въпросът дали българските Военновъздушни сили ще могат в близко бъдеще изобщо да участват в подобни мисии и държавният глава очаква от отговорните институции в България спешни мерки за разрешаването на този проблем.
Президентът Румен Радев не е започвал политическата си кариера от Москва, независимо от користните внушения, за да се „приземява“ там. Преизбирането на президента през ноември 2021 г. е достатъчно доказателство за оценката, която българските избиратели дават на тази безпомощна пропаганда. Отговорността на държавния глава Румен Радев е пред българите, които са му гласували доверие. Както Ви е известно, други европейски политици обаче са избрали да представляват руски интереси и капитали и в това отношение политици от Германия не правят изключение.
Моля, настоящето писмо да бъде считано за право на отговор на президентската институция в България на статията в „Дойче веле“ и да бъде публикувана на интернет-страницата на медията.
С уважение,
Кирил Атанасов
Секретар за връзки с медиите на Президента на Република България“.
Какво значи държавният глава да има две лица
Какво значи държавният глава да има две лица – значи публичното му говорене у нас, за вътрешна аудитория, и извън пределите на България, когато говори на чужди граждани, да е различно. Публичното говорене, особено на политик, далеч не е нещо случайно, нито пък спонтанно. Това е планирано действие, както всяка негова публично изречена дума, с малки изключения – като това, че Крим е руски например.
Има разлика между думите: „Осъждаме категорично руската агресия в Украйна“, изречени за външна аудитория по време на посещението на президента в Чехия на 10 май т.г. и думите: „Не искам с българско оръжие да се убиват българи“, изречени за вътрешната, българска аудитория – най-малкото второто изказване показва скрито (не особено дълбоко скрито) твърдение, че украинците, на които бихме изпратили оръжие, убиват българи в Украйна: класическа опорка на руската пропаганда, насочена към българските граждани.
Разликата между говоренето на Радев пред външна и вътрешна аудитория не е случайна, както всяко едно негово планирано изказване не е спонтанно. Дали причината за тази разлика е, че президентът иска да заблуди различните аудитории, или че президентът преминава през ежедневни промени на геополитическата ориентация, е въпрос на доказване.
Дори да оставим настрана разказа на д-р Неринг, говоренето остава важно, защото влияе на действията. Факт е, че след всички изказани тези за неутралитет, България не изпраща оръжие на Украйна. И това не е нещо дребно, злободневно, нещо, което може да се подмине. България ще търпи своите негативи за това свое решение – и в очите на западните си партньори, и в очите на Украйна, че дори и в очите на Русия, която ще я вижда слаба и малка.
Отвъд говореното са действията. Действията показват, че България продължавава да не прави своя категоричен цивилизационен избор. Държавата ни е напът да се остави на свободно реене в геополитическото пространство, в което няма място за празни места. А с повтарянето на руските опорки президентът може само да ни „помогне“ да бъдем глътнати в обръча на диктатурата, която в миналото се е разхождала свободно по нашите ширини.
Още актуални коментари – четете тук.
