Предстоят преговори с Молдова, Украйна и Армения за приоритетно наемане на служители от тези държави в секторите с недостиг на кадри. Летният туристически сезон вече беше спасен именно с работници отвън.
След като българите в бранша масово търсят по-добри възможности зад граница, това лято по Черноморието ни обслужват над 3 хиляди сезонни работници от чужбина – най-вече от Украйна.
Освен високата безработица минималните заплати в Украйна и Молдова са близо 2 пъти по-ниски отколкото тук.
Само в Албена това лято за камериерки, помощник-готвачи и сервитьори са наети 700 чужди работници, предимно от Украйна и Молдова.
Една от тях е Анна Лученко. Тя е студентка по икономика в Украйна, лятото работи тук като сервитьорка. Заплатата и е около 520 лева, с осигурена квартира.
„В Украйна средната заплата за сервитьор е 4-5000 гривни. За същата позиция в България е 7-8000 гривни, което е два пъти повече отколкото в Украйна“, казва Анна.
Според КНСБ, ако не се гарантират равни заплати срещу равен труд, колкото повече се отваря вратата за внос на работници, толкова повече расте и рискът от социален дъмпинг и у нас. „Ако работниците от трети държави се съгласяват да работят на минималната или близка до нея заплата, на която българските работници не са съгласни да работят – да, това е реален социален дъмпинг „, смята Атанаска Тодорова, главен експерт „Пазар на труда към КНСБ“
Работодателите са на обратното мнение. Изпълнителният директор на Асоциацията на индустриалния капитал у нас Добрин Иванов подкрепя тезата си с тоталния недостиг на работници у нас за всички сектори. „Не се създава абсолютно никакъв дъмпинг. Тъй като тези специалисти, които ще бъдат внесени, те липсват на българския пазар“, смята Иванов.
Затова и работодателите настояват за облекчаване на режима за наемане на работници от държави, където има българския общности. Правителството вече одобри проект на спогодба за преговори с Армения, Молдова и Украйна. Уточняването на условията предстои.
А според работодателите гладът за кадри у нас вече е толкова силен, че и ръст в заплатите не би могъл да осигури необходимите кадри.
„Повишаване на възнагражденията на българските работници няма да реши този проблем. Тъй като работник, който в момента работи при един работодател, ще се премести при друг работодател, който предлага по-голямо възнаграждение, но все пак ще си остане едно вакантно място при първия работодател“, смята Добрин Иванов.
Според КНСБ все пак трябва да се внимава – ако изискванията се занижат твърде много може да се окаже, че се наемат кадри отвън, на които не им се налага да доказват нито стаж, нито квалификация.
И работодатели и синдикати са единодушни обаче, че решението за внос на работници е временно. Дългосрочното минава през образованието.
Не е ясно обаче дали вносът на работници от Украйна и Молдова няма да се окаже съвсем краткотраен вариант, тъй като в държави като Румъния, Полша и Чехия заплатите са по-високи и е съвсем реалистично да бъдат предпочетени пред България.
За още интересни статии, анализи, коментари и интервюта следете страницата ни във Фейсбук Дебати.
