Брюксел разпространи официално обяснителната записка на българската страна от Съвета общи въпроси, който се проведе на 14 декември. Документът засяга основно темата за РС Македония. В част от нея се казва:
- РС Македония не изпълнява и блокира Договора за добросъседство от 2017 г. Българите в РС Македония са подложени на дискриминация и сплашване. България запазва рамковата си позиция, приета единодушно от Народното събрание.
- Наименованието Северна Македония се отнася единствено и само за РСМ.
- Включването на допълнителен критерий за отваряне на клъстър „Основни принципи“ под формата на Пътна карта за изпълнение на Договора, която да бъде представена от Република България на Република Северна Македония и да бъде одобрена от Съвета.
- Споменаването на „македонски език“ да се използва както е записано в съществуващите двустранни документи.
- България настоява за необратими резултати от прилагането на Договора.
- Независимо от кампанията на омраза срещу България, София иска диалог със Скопие на всички нива и съжалява за липсата на ангажираност от страна на властите в Скопие.
- България не оспорва на никого правото на самоопределение в РСМ, но това не трябва да става на базата на омраза срещу България.
Ето пълния текст на документа:
ИЗЯВЛЕНИЕ НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ ВЪВ ВРЪЗКА С ПРИЕМАНЕТО НА ЗАКЛЮЧЕНИЯТА НА СЪВЕТА ОТНОСНО ПРОЦЕСА НА РАЗШИРЯВАНЕ, СТАБИЛИЗИРАНЕ И АСОЦИИРАНЕ
Във връзка с параграфи 4, 10, 40 и 49 от Заключенията на Съвета по общи въпроси относно разширяването и процеса на стабилизиране и асоцииране от декември 2021 г,
в съответствие със своите изявления за протокола от заседанието на Съвета относно заключенията за разширяването и процеса на стабилизиране и асоцииране от декември 2012 г., от октомври 2019 г. и от март 2019 г. 2020;
Въз основа на съвместната декларация на министър-председателя на Република България и на министър-председателя на Република Македония от 22 февруари 1999 г., както и Договора за приятелство, добросъседство и сътрудничество между
Република България и Република Северна Македония (наричан по-нататък „Договорът“) и неговото значение в проправянето на пътя към последващата европейска и евроатлантическа интеграция на последната, и позовавайки се на това, че добросъседските отношения са съществен критерий в процеса на присъединяване на Република Северна Македония към ЕС, както и на призива на България за подписване и изпълнение на двустранния договор в това отношение от 2012 г. насам; с позоваване на всички заключения на Съвета на ЕС относно политиката на разширяване от 2018 г. насам, както и на декларациите на ЕС и Западните Балкани от Загреб и Бърдо, призоваващи за прилагане на Договора; позовавайки се на единодушното одобрение от държавите-членки на ЕС през март 2020 г. на заключенията на Съвета, припомняйки по този начин „значението на постигането на осезаеми резултати и добросъвестното изпълнение на двустранните споразумения, включително Договора от Преспа с Гърция
и Договора за добросъседство с България като част от процеса на разширяване“, вземайки предвид, че съгласно член 2 от Договора България се ангажира безусловно да подкрепя присъединяването на Република Северна Македония към НАТО през 2019 г., като по този начин допринася за стабилността на тази страна; вземайки предвид, че съгласно член 2 от Договора България подкрепи Европейската перспектива на Република Северна Македония като приоритет по време на ротационното си председателство на ЕС през 2018 г., като инициира последващи дискусии относно следващите фази в процеса на присъединяване; както и това, че България подкрепи решението на Съвета по общи въпроси през март 2020 г. за започване на преговори за присъединяване с Република Северна Македония.
Вземайки предвид обаче и че изпълнението на останалите разпоредби на Договора е до голяма степен блокирано от Република Северна Македония и че гражданите с българско самоопределение са подложени на постоянна дискриминация и сплашване;
В съответствие със своята вербална нота до държавите-членки на Организацията на обединените нации от 7 май 2019 г.; своята вербална нота до Европейската служба по външни работи, Европейската комисия, Главния секретариат на Съвета на ЕС от 3 август 2020 г; вербалната си нота до комисаря по вътрешните работи и комисаря по въпросите на съседството и разширяването от 3 септември 2020 г;
В съответствие с Рамковата позиция, одобрена от Министерския съвет на Република България във връзка с разширяването на ЕС и процеса на стабилизиране и асоцииране на Република Северна Македония и Албания от 9 октомври 2019 г., която впоследствие беше одобрена чрез Декларация на Народното събрание на Република България от 10 октомври 2019 г;
В допълнение към многобройните двустранни контакти с Република Северна Македония през 2021 г., инициирани от България на всички възможни равнища за обсъждане на взаимноприемливи решения;
С настоящото Република България уточнява своето разбиране по отношение на следните формулировки в заключенията на Съвета по общи въпроси от декември 2021 г:
1. Изразът „(Съветът) очаква провеждането на първата междуправителствена конференция във възможно най-кратък срок след одобрението (на рамката за преговори)“ (точки 4 и 49 от заключенията) не включва никаква форма на автоматизъм между приемането на посочената рамка и определянето на дата за първата междуправителствена конференция ЕС-Република Северна Македония.
2. Изключителното използване на пълното конституционно име на Република Северна Македония в заключенията на Съвета е в съответствие с установената практика от предишни заключения на Съвета и има за цел да разграничи политическия субект Република Северна Македония от географската област Северна Македония, части от която попадат в обхвата на суверенната територия на България.
3. Що се отнася до съдържанието на точки 4 и 49 от заключенията на Съвета, становището на България за бъдещата рамка за преговори ще зависи, inter alia, от следното:
А) включването на допълнителен критерий за отваряне на клъстър „Основни принципи“ под формата на Пътна карта за изпълнение на Договора, която да бъде представена от Република България на Република Северна Македония и да бъде одобрена от Съвета.
Ще бъдат определени междинни и заключителни критерии за наблюдение на изпълнението на тази Пътна карта. Съществуват редица други приложими прецеденти по отношение на процесите на присъединяване към ЕС;.
Б) Постигнато е взаимно приемливо решение относно използването на гореспоменатия „македонски език“, въз основа на съществуващите двустранни документи и установената от ЕС практика.
В) Изключително използване на пълното наименование „Република Северна Македония“ с цел разграничаване политическия субект „Република Северна Македония“ от географския регион „Северна Македония“ или вербална нота от страна на Република Северна Македония до държавите-членки на Организацията на обединените нации, в смисъл, че:
– Всички позовавания на „Северна Македония“ като държава се отнасят до политическия субект, какъвто е Република Северна Македония
– Употребата на краткото наименование на държавата „Северна Македония“ не дава право на други интерпретации, а именно отнасящи се до географския регион Северна Македония, части от който попадат в рамките на суверенната територия на България.
Г) Осезаеми и необратими резултати от прилагането на Договора. В тази връзка, България вече е изяснила своето разбиране за това какво е необходимо за изпълнението на Договора.
4. България потвърждава разбирането на Съвета, изложено в заключенията му относно разширяването и процеса на стабилизиране и асоцииране от 26 юни 2018 г., че Договорът за добросъседски отношения „следва да сложи ефективен край на всякакви претенции, основаващи се на погрешно тълкуване на историята“.
5. България би искала отново да потвърди, че се присъединява към консенсуса сред държавите-членки за приемането на преговорната рамка с Албания и за свикването на първата междуправителствена конференция между Албания и ЕС, въз основа на собствените достойнства на тази страна-кандидатка.
Република България потвърждава следното:
Независимо от кампанията на омраза, провеждана срещу България в Република Северна Македония, България остава отворена за диалог постоянно. Проведени са двустранни консултации с Република Северна Македония на всички възможни нива. В тези разговори България положи максимални усилия за намиране на решение, за да се избегнат забавяния в процеса на присъединяване на Република Северна Македония. Интересът на България е в намирането на жизнеспособни решения на отворените въпроси с Република Северна Македония, а не в забавянето на присъединяването й към ЕС.
България изразява съжаление, че партньорите в Република Северна Македония не се ангажираха смислено в преговорите с нея и не се опитаха да разсеят изразените опасения, като вместо това прибегнаха до клеветническа кампания срещу България и разчитаха на други държави-членки да упражнят натиск в тяхна полза.
Този подход послужи само за разширяване на разделението между двете позиции и допълнително намали шансовете за постигане на решение. След години на неизпълнение от страна на Република Северна Македония на нейните ангажименти, доверието не може лесно да бъде възстановено. Сегашната атмосфера в Република Северна Македония трудно ще благоприятства за намиране на жизнеспособни решения. България остава ангажирана с продължаването на консултациите.
България не оспорва суверенното право на гражданите на Република Северна Македония да се самоидентифицират според своите предпочитания.
България обаче не може да толерира процеса на изграждане на идентичност да се осъществява чрез противопоставяне и омраза срещу България и чрез политически мотивирано културно присвояване. България и Република Северна Македония се намират в деликатен момент в двустранните отношения, където декларативните „бързи решения“ вече не са достатъчни. Неприлагането от страна на Република Северна Македония на правно обвързващ договор не позволява на България да смята, че необвързващите декларации или изявления ще помогнат за подобряване на тази ситуация, освен ако в рамката за преговори не бъдат заложени адекватни изисквания.
За още новини последвайте канала на Дебати в Google Новини
